На 27 февруари, дни преди Националния празник 3-ти март в Панорама "Плевенска Епопея" беше открита изложба с непоказвани до сега литографии, посветени на руско-турската война 1877/78 г. - част от фонда на Дирекция "Военноисторически музеи" - Плевен.
Във въведението си, доц. Милко Аспарухов направи кратък преглед на художествения фонд на Военноисторическите музеи, създадени от Стоян Заимов и съхранили множество паметници и свидетелства, свързани с историята на Плевен и България.
"Тази изложба, макар и камерна е изключително ценна по две причини", каза Милко Аспарухов. Първо, защото голямата част от тези творби не са показвани в досегашната експозиция в ротондата на Панорамата. И второ - това е колекция, събирана от бащата на един руски учен академик, доктор на техническите науки, професор Валерий Бабков в продължение на дълги години и е подарена през 1969 година на Военноисторическите музеи. От тогава до днес колекцията е съхранявана във фондовете на музея и не е показвана до сега.
"Това са отделни епизоди от Руско-турската война и нушението е като от филмова лента от една кинохроника...", каза още доц. Аспарухов.
Шефът на Военноисторически музеи-Плевен каза, че дарителят е сметнал, че Плевен е най-подходящо място за нея, защото историята на града е неотделима от показаните върху старите литографии събития.
Валерий Бабков е роден през 1910 г. Той е изтъкнат учен в областта на пътното строителство, заслужил деятел на науката и техниката на Руската федерация, академик от руската Академия на транспорта, доктор на техническите науки, професор, почетен доктор на Будапещенския технически университет. От май 1954 година до 1987 година работи като заместник - ректор по научната дейност в Московския автомобилно-пътен институт. Има повече от 400 публикации: монографии, учебници, учебни помагала, научни статии и доклади по проектирането на пътища, проектиране на летища и т.н. Умира през 1995 година.
Към средата на 19-ти век в Русия литографията като илюстрация широко и трайно навлиза в многобройните издания, посветени на военната история и военното дело, в детските книги, сатиричните и хумористичните списания и др. Руско-турската война 1877-1878 г. увеличава търсенето на литографирани художествени сюжети и картите на военните действия на двата фронта: Балканите и Кавказ. Много издателства и типографии публикуват литографски картинки, предназначени за масово разпространение, които служат като илюстрация на действителността, представляват евтино и сравнително бързо производство, което се разпространява по публични места и се купува добре.
В сбирката отсъстват портрети, тя съдържа литографии с жанрови сцени и политически карикатури. Рисуването на подобни творби дори не изисква от художника присъствие на мястото на събитието. Когато композицията е изградена върху определена тематика, образите, линиите, светлините, сенките и колоритът се подбират и разпределят по начина, който да разкрие лесно и бързо основната мисъл на художника. Някои образи са изтъкнати на преден план и силно подчертани чрез осветлението и оцветяването, други остават на заден план в сянка. Повечето творби са рисувани само с линии и по-късно са оцветени. Колоритът е без нюанси, понякога са оцветени само отделни фигури или предмети от изображението, които носят по-голяма идейна натовареност.
Композиционното подреждане на тези творби също е предсказуемо и еднотипно: на предния план са най-важните фигури, останалата маса - отзад и встрани. Император Александър ІІ присъства на няколко литографии, заобиколен от роднини и свитата си. Обикновено царят наблюдава сражение, поздравява по случай поредна победа или празник, посещава болници и лазарети.
В жанровите композиции, представляващи битки и сражения, централната фигура е командирът, обикновено на кон (при Плевен най-често това е генерал Скобелев) със сабя в ръка.
Градовете, за които се водят боевете, са представени почти еднакво на всички литографии: във вид на крепости, с назъбени стени и непристъпни кули, върху които задължително се изобразява полумесецът. Мястото на сражението може да се определи само по надписа върху картината, а не по някакви местни отличителни признаци.
Повечето литографии не са подписани. Но за сметка на своите художествени качества тези предназначени за широката публика творби отговарят на търсенето на информация за актуалния момент. Върху тях в образи се проследява цялата история на Освободителната война, обхванат е периодът от 18 май 1877 г. до 1 февруари 1878 г.
И това е най-важното, защото датите върху литографиите показват, че те са публикувани само няколко дни след изобразеното на тях събитие: Александър ІІ на бойното поле отвъд Дунава; влизането на руските войски в Ловеч; победи на кавказкия фронт; падането на Плевен и пленяването на Осман паша; превземането на Етрополе; пълното поражение на армията на Сюлейман паша и т.н.
Осем от литографиите представляват приложения към различни периодични издания: шест от тях са на вестник „Московски ведомости" и по една на „Съвременните известия" и „Правителствения вестник".
