"Крайбрежен влак. Пътуваш ти в нощта.
Листопаден идва, листопаден идва
вече дъжда.
Ята, ята пак отлитат, отлитат на юг.
И светът внезапно, и светът внезапно
става по-друг.
Замина ти и денят опустя,
и нощта е вече, и нощта е вече
без звезда. А в съня пак живееш, живееш до мен.
Като нежна сянка ти си от дъжда
озарен.
Есен, есен - умиращ сезон.
Кратка песен, тъга-полутон..."
Листопаден идва, листопаден идва
вече дъжда.
Ята, ята пак отлитат, отлитат на юг.
И светът внезапно, и светът внезапно
става по-друг.
Замина ти и денят опустя,
и нощта е вече, и нощта е вече
без звезда. А в съня пак живееш, живееш до мен.
Като нежна сянка ти си от дъжда
озарен.
Есен, есен - умиращ сезон.
Кратка песен, тъга-полутон..."
