На 17 август 1962 година източногерманската гранична охрана убива 18-годишния Петер Фехтер при опит да премине бетонната Берлинска стена към Западен Берлин - това е първата жертва на Стената. Преди това, през август 1961 г., е убит Гюнтер Литвин при опит да прескочи новопоставените телени заграждения между Източен и Западен Берлин. На Стената намират смъртта си 239 души.
18-годишният зидар Петер Фехтер предприема своя фатален опит за бягство през стената заедно с приятеля си Хелмут Кулбайк. Планът на младежите е да се скрият в една дърводелска работилница и когато патрулиращите войници се отдалечат, да скочат от прозореца в ивицата празно пространство между стената и успоредната на нея ограда, (чиито строеж бил започнал наскоро и да я прекосят тичайки), след което да прескочат двуметровата стена, покрита с бодлива тел, и така да се озоват в Кройцберг, Западен Берлин.
Изпълнението на плана обаче не протича гладко. Когато бегълците стигат до стената, охраната ги забелязва и открива огън по тях. Кулбайк успява да преодолее препятствието, но Фехтер закъснява и е прострелян в корема пред очите на стотици свидетели. За нещастие той пада обратно в границите на Източен Берлин. Въпреки виковете той не получава помощ и след час издъхва от загуба на кръв.
По-късно лобното място на 18-годишния зидар е отбелязано с кръст от западната страна на стената, а след обединението на Германия през 1990 г. на улица „Цимерщрасе" е издигнат паметникът „Петер Фехтер", точно на мястото, където пада тялото на младежа през 1962 г.
Последната жертва е 20-годишният Крис Джефрой - убит е на 6 февруари 1989 г., само девет месеца и три дни преди падането на стената.
Отделянето на Западен Берлин от източната част на града и от територията на ГДР започва на 13 август 1961 г. Издигнатата след година истинска ограда с височина 2 метра и бодлива тел отгоре, бързо се превръща в символ на Студената война и разделението на Европа.
Стената е преодоляна от 5043 души, като от тях 574 са войници. Като най-известни случаи е масово бягство по тунел с дължина 149 метра, полет с делтаплан и промушване между прозорците на два съседни апартамента. Две семейства са избягали със самоделен балон.
Най-известният беглец от Източна Германия е Ханс Конрад Шуман (1942-1998). На 15 август 1961 г. (третият ден от изграждането) той е на 19 години и охранява теленото заграждение. Фотографът от Хамбург Петер Лайбниг (20 г.) прави фотоса на живота си и заснема скока на Ханс - може би най-силната визуализация на Студената война. Снимката не е направена случайно. Петер Лайбнинг е бил предупреден от полицията на Западен Берлин, че най-вероятно войник от източната част ще прескочи оградата. Бягството очевидно е било планирано, защото веднага след прескачането Ханс е качен в полицейска кола, която се е отдалечава с висока скорост от граничната зона.
Ханс Шуман се установява да живее в Бавария и след падането на стената заявява: „Едва сега се чувствам напълно свободен". Той обаче не издържа тежкото бреме на историческа личност, а явно има и някакви проблеми с родителите и братята си в Източна Германия, защото не се решава да ги посети след промените. На 20 юни 1998 г. след продължителна депресия той се обесва в градината си. Сега близо до мястото на неговия исторически скок в Берлин има скулптура, наречена Walljumper.
Стената „пада" вечерта на 9 ноември 1989 г., когато по телевизията е съобщено решението на правителството на ГДР да отвори границите на държавата за свободно пътуване на своите граждани. Репортер пита правителствения говорител: „Кога решението влиза в сила?" Той започва да търси в документа някаква дата и в смущението си казва: „Влиза в сила веднага". Час по-късно хиляди жители на Източен Берлин се втурват към пропускателните пунктове на стената и нищо не може да ги спре.
43 км е дължината на стената в самия Берлин, 3,6 м е височината й, 155 км е цялата дължина на стената, 239 души са убити при опит да я прескочат, 260 са ранените, 70 тунела са били прокопани под стената с цел бягство, 5043 души са успели да избягат от тях /574 са войници/, 3221 души са арестувани близо до стената, 302 наблюдателни кули са били използвани от източногерманските граничари, както и 20 бункера и 259 кучета...