На 13 февруари, православието чества деня на Св. Евлогий, архиепископ Александрийски. Той е бил благочестив и предан на вярата Христова. Живял е по времето на император Ираклий (VII век).
Имен ден днес празнуват хората с имена Евлоги, Евлогия, Зоя, Светла.
Името Евлоги означава "добра дума", "възхвала". То произлиза от гръцките еu, което значи "добро", и logos – "дума".
На този ден се почитат още Св. пребодобни Мартиниан и Св. преподобни Зоя и Фотиния. Преподобни Мартиниан бил родом от Кесария Палестинска.
Името Зоя на гръцки означава "живот". Тя е била византийска императрица и мъченица, чиято памет се почита на 13 февруари.
На 18 години Мартиниан се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и борба с много изкушения. Когато една жена дошла да го изкушава и видял, че ще падне в грях с нея, той скочил бос в огъня и стоял там докато от болка била убита у него всякаква похот. Когато му се явили други изкушения, той избягал на самотна скала всред морето, за да се спаси от съблазън.
По Божия промисъл делфин го дочакал и на гърба си го изнесъл на брега. Тогава Мартиниан решил никъде да не се настанява за постоянно, а непрекъснато да пътува.
За две години той обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа. Най-после стигнал в Атина, където се поминал в 422 година.
Имен ден днес празнуват хората с имена Евлоги, Евлогия, Зоя, Светла.
Името Евлоги означава "добра дума", "възхвала". То произлиза от гръцките еu, което значи "добро", и logos – "дума".
На този ден се почитат още Св. пребодобни Мартиниан и Св. преподобни Зоя и Фотиния. Преподобни Мартиниан бил родом от Кесария Палестинска.
Името Зоя на гръцки означава "живот". Тя е била византийска императрица и мъченица, чиято памет се почита на 13 февруари.
На 18 години Мартиниан се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и борба с много изкушения. Когато една жена дошла да го изкушава и видял, че ще падне в грях с нея, той скочил бос в огъня и стоял там докато от болка била убита у него всякаква похот. Когато му се явили други изкушения, той избягал на самотна скала всред морето, за да се спаси от съблазън.
По Божия промисъл делфин го дочакал и на гърба си го изнесъл на брега. Тогава Мартиниан решил никъде да не се настанява за постоянно, а непрекъснато да пътува.
За две години той обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа. Най-после стигнал в Атина, където се поминал в 422 година.
