На 14 октомври българите почитат Св. Петка - една от най-тачените и обичани светици от нашия народ. В народния календар празникът е известен още като Петковден.
В представите на предците ни Св. Петка била медиатор между земния и отвъдния свят, покровителка на митичния праотец и закрилница на жената и рода. Вярват, че има свръхестествена сила да лекува бездетни и млади родилки. По стар обичай на Петковден жените споменават мъртвите и в тяхна памет раздават подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.
В памет на светицата се прави семейна родова служба. Месят се малка питка „Св. Петка" за здраве и благополучие на семейството.
В миналото жителите на някои родопски селища свързвали Петковден с есенните женски жертвоприношения, известни като „черкуване за Господа". Всяка стопанка колела бяла животно - обикновено кокошка, която готвела с ориз. От обредната храна раздавала на жените в махалата за здраве на семейството, да се плодят животните, да има берекет в нивите. А в двора на църквата правели общоселски курбан.
В календара празникът е известен още като зимен Петковден. Той бележел края на стопанската година и началото на нечистите дни, които продължават до Димитровден (26 октомври). През това време са забранени веселбите, правят се магии и заклинания, гадае се каква ще е годината, като на всеки ден съответствал по един месец в от нея.
Когато нечистите дни отминат, започват сватбите. По къщите тръгват лятници и годежари. Стопанките организират седенки и надпявания. А на площада се вият широки петковденски хора.
Именици днес са всички, които носят имената Петка, Петко, Петкана, Пенко, Петя, Петьо, Параскева, Параскев, Параско, Парашкев, Паца, Паша, Пачо, Пъшо.
