Археологът Петър Бънов от Регионален исторически музей - Плевен представи резултатите от работата по археологическите разкопки на укрепеното селище и римска крайпътна станция „Ад Путеа" край село Рибен, инициирани и финансирани от община Долна Митрополия.
Интересен факт е, че за пръв път от години, научното ръководство на археологически проучвания в област Плевен се осъществява изцяло от специалисти на Регионалния исторически музей.
Научен ръководител на работата по разкопките е Петър Бънов, а негови заместници са археолозите Мартин Дяков и Владимир Найденов.
„Има данни, че това място, преди да стане укрепено селище е било култов център още от времето на траките. Ние преценихме мястото като добро, заложихме сондаж и попаднахме на т. нар. „хипокауст" - римската дума за подово отопление.
То е било използвано в по-големите обществени и частни сгради, където подът е бил издигнат върху колонки от тухли и в празното пространство, под самия под са монтирани керамични макари с железни анкери, които са били облицовани", обясни археологът Петър Бънов.
Той уточни, че от съседно помещение - „преформиум", където е горял огън е подаван топъл въздух, който е минавал под колонките под пода на помещението, като през малки отвори е излизал навън и така се е отоплявала една цяла сграда.
В процеса на разкопките, археолозите открили и една „ара" - каменен паралелепипед с надпис- посвещение на едно загадъчно и почти неизвестно божество, наречено „поробон". В целия античен свят до сега са известни само две „ари" с посвещение на това загадъчно божество и третата такава е открита именно през този сезон/2014г./ от екипа на археолога Петър Бънов.
„Това е гордост за нас каза археологът и цитира надписа открит върху постамента.
Петър Бънов коментира, че след откриването на третия надпис върху находки в днешна Северна България/след Арчар и Разград/, е логичен изводът, че божеството поробон е почитано особено в днешна Северна България и представлява особен принос в археологическите науки.
Археологът сподели, че в последния ден от разкопките, екипът се е натъкнал и на постамент - 50/50/100/ см., на който има посветителен надпис на върховния гръцки бог Юпитер.
