„Достолепно Плевенско гражданство! Употребявам това общо, колективно обръщение, защото се намираме в особен град, по особен повод и изпитваме особени чувства". С тези думи проф. Андрей Пантев започна в Плевен ретроспективния си коментар, свързан с националния празник 3 март.
„Спомени, научени от бабино коляно и от майчин скут, песни, паметници, епос, фолклор - всичко това е събрано на тази дата. 3 март винаги е бил в нашите деди, бащи и в самите нас и не е необходимо да има държавен указ или разпореждане, за да се чувстваме празнично, защото именно на този ден, след толкова векове страдания, унижения, забрава от страна на Европа, която Вазов нарича "блудница", на европейската карта се появява държавна единица с име България", каза професорът и припомни времената, „когато България беше третата Велика сила в европейския свят по време на Средновековието".
Проф. Пантев коментира мотивите и обясненията относно историческите факти като отбеляза, че „ние не можем да допринасяме нито фактологически, нито теоретически нищо ново свързано с празника 3 март.
"Но защо се случи така, че ние падаме първи, и с изключение на Албания се освобождаваме последни от една чужда и враждебна власт. Защо другите балкански страни преди България са имали държави, традиции и институции около 60 години преди нас при положение, че когато е имало български царе, не е имало даже московски царе, още по-малко балкански монарси.
Има една комплексарска рефлексия, че трябва да се обясняваме, да се извиняяваме. В последно време по мое мнение българите сякаш ги е срам, че са освободени от Русия. Това е позор и е срамът на неуверения човек - на човека с чувство за малоценност".
"На тази велика и тържествена дата трябва да си спомним, че станахме сравнително лесна плячка именно поради разединението. След това следва още по-тежката вълна, и още по-мъчителното ни страдание - България по геополитически причини става стратегически мост на втурналата се към Европа Османо-турска империя. Това става и причината за мъченическата участ на нашите деди - да изпитат най-тежката желязна хватка, най-безвъздушния похлупак на това присъствие, докато всички останали балкански народи имат малко контактна зона - прозорец, откъдето да дишат и да си доставят оръжие, литература и т.н".
Андрей Пантев припомни, че по онова време половината Сърбия е под австрийска власт, а хърватите изцяло. Гръцките острови, без Крит и Кипър са практически свободни, а в Румъния се запазва цялара воеводска аристокрация.
„Само тук - в България се настанява най-плътно административната и крепостната система на тази власт и това трябва да бъде обяснено, защото в продължение на няколко века българските национални усилия като мащаб са по-слаби в сравнение с останалите балкански акции и начинания. Но как да бъдат иначе, при тази жестока участ и парадокс, защото най-плодородната земя трябваше да бъде контролирана.
Не може да събираш зърно и данък само с ятаган, топ или пушка, а трябва да се развърти това, което наричаме стоково-парични отношения...".
В навечерието на 3 март, проф. Андрей Пантев беше гост в Плевен по покана на председателя на Общинския съвет на БСП Цветко Цветков. В срещата, организирана с участието на други леви сили и Движение „Русофили" - Плевен, участва още Александър Паунов - първи секретар на БСП.
