из книгата на Мара Михайлова "Кърджали"
Айше Молла била богата вдовица, родом от Хасково. Живеела съвсем сама. Извикала майстори да намерят вода и да я докарат до мястото, което им посочила и там да изградят чешма на нейно име. Често казвала: ”Когато умра, няма кой да ме спомене, защото сега ме тачат заради парите ми, а после ще ме забрави всеки – затова ще направя чешма, та да ме споминат през вековете”.
Наричали я молла, защото била грамотна и знаела достатъчно молитви от Корана, които четяла на мевлит/панихида/. Почитали я мъже и жени, но имало и хора, които й завиждали за богатството. Била куражлия жена и никога не й минавала страшна мисъл, дори не се заключвала, освен дворната порта.
Един ден съседите забелязали, че Айше я няма. Помислили, че може да е отишла в някое съседно село на мевлит и не я потърсили. Минали два дни, а Айше Молла не се вестявала. Затропали съседите на вратата й,но никой не отворил. Влезли в двора, повикали я – никакъв отговор.Блъснали вратата на спалнята й и ужасени видели мъртвата Айше, цяла обляна в кръв. От богатата й покъщнина не било взето нищо. Недоумение обхванало съседите й, които за един миг се струпали в къщата й. Но в едно тенеке видели две лири, явно парите й са били скрити там – убийците са ги откраднали.
Погребали тържествено Айше Молла, но издирването на престъпниците завършило без резултат. И така думите на Айше се сбъднали – след време почти я забравили, но останала чешмата на нейно име. Днес надписът липсва, защото чешмата е поправяна и изместена по-нагоре от предишното й място. Ако и да промениха името й в памет на Георги Органджиев, хората пак я назовават със старото й име – чешмата на Айше Молла. И всички знаят за коя чешма става дума.
