Св. Александър живял в царуването на Константин Велики. Участвувал е в Първия вселенски събор вместо престарелия и болен патриарх Митрофан, след чиято смърт бил възведен, в сан патриарх и управлявал Цариградската църква от 325 до 340 г. Той бил ревностен защитник на вярата и паството си от коварството на еретици и езичници.
Веднъж, както свидетелствува историкът Созомен, езическите философи поискали да встъпят в спор за вярата с православния епископ. Александър се обърнал към оня, който бил избран за състезанието, и с твърдост му казал: „В името на Господа Иисуса Христа заповядвам ти да мълчиш!” И философът веднага онемял.Това чудо обърнало самия философ и мнозина други към Христовата вяра.
За друго едно чудо - внезапната смърт на Арий вследствие на молитвата на св. Александър - свидетелствува неговия съвременник св. Атанасий Александрийски в писмото си до епископ Серапион. Еретикът Арий отхвърлял Божеството на Иисус Христос. За това лъжеучение бил осъден на Първия вселенски събор и предаден на отлъчване от Църквата. По-късно той проявил лицемерно разкаяние и склонил император Константин Велики да го помилва. Константин заповядал на патриарх Александър да допусне Арий до църковно общение. Но патриархът бил строг ревнител на истината. Той виждал неправдата и лицемерието на еретика и не поискал да го допусне в църква. От друга страна обаче не желаел да бъде неизпълнител на царската повеля. Изпаднал в мъчително недоумение, Александър от все душа се обърнал към Бога с пламенна молитва, щото сам Господ по каквито пътища знае, да не допусне да се вмъкне в Църквата най-злият неин враг. И Бог изпълнил молитвата на праведника. На другия ден сутринта Арий, заобиколен от свои съмишленици, тръгнал да отиде в съборния храм. По пътя внезапно почувствувал силни стомашни болки, паднал и умрял. Всички били поразени от внезапната смърт на еретика и то в минутата, когато той вече тържествувал от своя кощунствен успех. В това събитие всички признали чудното Божие застъпничество за опазване чистотата на светата православна вяра.
За друго едно чудо - внезапната смърт на Арий вследствие на молитвата на св. Александър - свидетелствува неговия съвременник св. Атанасий Александрийски в писмото си до епископ Серапион. Еретикът Арий отхвърлял Божеството на Иисус Христос. За това лъжеучение бил осъден на Първия вселенски събор и предаден на отлъчване от Църквата. По-късно той проявил лицемерно разкаяние и склонил император Константин Велики да го помилва. Константин заповядал на патриарх Александър да допусне Арий до църковно общение. Но патриархът бил строг ревнител на истината. Той виждал неправдата и лицемерието на еретика и не поискал да го допусне в църква. От друга страна обаче не желаел да бъде неизпълнител на царската повеля. Изпаднал в мъчително недоумение, Александър от все душа се обърнал към Бога с пламенна молитва, щото сам Господ по каквито пътища знае, да не допусне да се вмъкне в Църквата най-злият неин враг. И Бог изпълнил молитвата на праведника. На другия ден сутринта Арий, заобиколен от свои съмишленици, тръгнал да отиде в съборния храм. По пътя внезапно почувствувал силни стомашни болки, паднал и умрял. Всички били поразени от внезапната смърт на еретика и то в минутата, когато той вече тържествувал от своя кощунствен успех. В това събитие всички признали чудното Божие застъпничество за опазване чистотата на светата православна вяра.
