Експонати на Регионалния исторически музей в Кърджали, свързани със златодобива на хълма Ада тепе край Крумовград, датирани към XV в. пр.н.е., ще бъдат част от изложба за ранния златодобив и металургия по българските земи в австрийската столица. Културното събитие се открива на 7 март в Музея за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена и ще бъде отворено до 25 юни.
Един от експонатите е двойна брадва (лабрис), изработена от бронз и датирана от XV в. пр.Хр.
Изложбата е финалния етап от един голям проект, свързан с проучването на най-древния рудник за добив на злато в Европа - този в местността Ада тепе край Крумовград, реализиран от Института по археология към БАН и специалисти в областта на древната металургия от Австрия, каза директорът на музея в Кърджали Даниела Коджаманова.
По думите й експозицията, голяма част от която са артефакти от фонда на музея в Кърджали, дава много интересна информация за хилядолетното културно развитие по нашите земи, през призмата на металургията. Базови са проучванията на най-ранния рудник за добив на злато в Европа - Ада тепе край Крумовград, датиран в средата на второто хилядолетие преди Христа.
Теорията на проучвателите на Ада тепе е, че край Крумовград е добивано златото, от което са работени всички златни предмети от бронзовата епоха, включително и прочутата маска на Агамемнон от Микена, каза Даниела Коджаманова.
Каталогът на изложбата включва още примитивни хромели, стъргалки, чукалки, все елементи от самия производствен процес. Представени са артефакти, свързани с металолеене.
Един от експонатите е двойна брадва (лабрис), изработена от бронз и датирана от XV в. пр.Хр.
Изложбата е финалния етап от един голям проект, свързан с проучването на най-древния рудник за добив на злато в Европа - този в местността Ада тепе край Крумовград, реализиран от Института по археология към БАН и специалисти в областта на древната металургия от Австрия, каза директорът на музея в Кърджали Даниела Коджаманова.
По думите й експозицията, голяма част от която са артефакти от фонда на музея в Кърджали, дава много интересна информация за хилядолетното културно развитие по нашите земи, през призмата на металургията. Базови са проучванията на най-ранния рудник за добив на злато в Европа - Ада тепе край Крумовград, датиран в средата на второто хилядолетие преди Христа.
Теорията на проучвателите на Ада тепе е, че край Крумовград е добивано златото, от което са работени всички златни предмети от бронзовата епоха, включително и прочутата маска на Агамемнон от Микена, каза Даниела Коджаманова.
Каталогът на изложбата включва още примитивни хромели, стъргалки, чукалки, все елементи от самия производствен процес. Представени са артефакти, свързани с металолеене.
