Административен съд-Кюстендил осъди Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”-София да заплати на затворника А.Н.Т. 1200 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Искът му в останалата част, до претендираните от него 150 000 лв. е отхвърлен.
Съдът приема, че е нарушен чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в противоправно бездействие на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" във връзка със задължението за осигуряване в ареста в Дупница на благоприятни условия на изтърпяване на мярката „задържане под стража“, поради липса на достатъчно жилищна площ, адекватно осветление и проветряване на помещението, отсъствие на самостоятелен санитарен възел, за периода 20.12.2016-20.12.2017 г.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
А.Н.Т., понастоящем в Затвора - гр.София, бе предявил иск срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - София за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за неимуществени вреди, причинени по време на престоя му в ареста в Дупница за период от 1 година и два месеца, считано от 04.11.2016 г., вследствие на лошите и нездравословни битови условия и на отказа на администрацията да му осигури своевременна и адекватна медицинска помощ. Ищецът твърди, че поради престоя в помещение с малка площ, нехигиенично и пропито от влага, без светлина и достъп до чист въздух, без самостоятелен санитарен възел и без възможност да се движи, е съсипан физически и психически; че е получил силно главоболие, загуба на слуха с ляво ухо, нарушение на зрението с лявото око, развил е белодробно (не могъл да диша) и кожно заболявания и въпреки отправени молби и жалби не е получил адекватна помощ, независимо, че бил настаняван в болница.
Килия №1, която е ползвал А.Т. в ареста в Дупница е с размери 2,20 м на 1,60 м, или с площ от 3,5 кв.м, т.е. под минимално определената площ от 4 кв.м; че в килията няма прозорец, т.е. не влиза дневна светлина и няма възможност за естествено проветряване, а свеж въздух достига от общия коридор; че в килията няма санитарен възел, а задържаните ползват общ такъв. Фактите са безспорно доказани и не се оспорват от страните, а правната им интерпретация сочи на неизпълнение от страна на администрацията в ареста в Дупница, на нормативно установеното задължение за осигуряване на жилищни и битови условия за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване на човешкото достойнство на задържаните лица, съгласно правилото по чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, пише в мотивите на съда.
“Съдът следва да посочи, че счита за доказани вредите върху психиката на ищеца, доколкото по делото не се установи, че лошите жилищни и битови условия в килията са причинили здравословни проблеми на задържания Т. Действително същият, по време на престоя в ареста е пребивавал в болнични заведения и му е оказвано специализирано амбулаторно лечение с медикаменти, но не се представиха категорични доказателства, че заболяванията са пряко следствие от неблагоприятните условия в килията.
Изложените факти, установени по несъмнен и категоричен начин от събраните писмени доказателствени средства, доказват надлежно и законосъобразно изпълнение на задължението на ответника за предоставяне на своевременно и адекватно медицинско обслужване и лечение на ищеца по време на престоя му в следствения арест в Дупница. Следват изводи за недоказаност на незаконосъобразни действия и бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които да са основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за обезвреда”, пише още в мотивите в решението на съдия Галина Стойчева.
Съдът приема, че е нарушен чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в противоправно бездействие на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" във връзка със задължението за осигуряване в ареста в Дупница на благоприятни условия на изтърпяване на мярката „задържане под стража“, поради липса на достатъчно жилищна площ, адекватно осветление и проветряване на помещението, отсъствие на самостоятелен санитарен възел, за периода 20.12.2016-20.12.2017 г.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
А.Н.Т., понастоящем в Затвора - гр.София, бе предявил иск срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - София за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за неимуществени вреди, причинени по време на престоя му в ареста в Дупница за период от 1 година и два месеца, считано от 04.11.2016 г., вследствие на лошите и нездравословни битови условия и на отказа на администрацията да му осигури своевременна и адекватна медицинска помощ. Ищецът твърди, че поради престоя в помещение с малка площ, нехигиенично и пропито от влага, без светлина и достъп до чист въздух, без самостоятелен санитарен възел и без възможност да се движи, е съсипан физически и психически; че е получил силно главоболие, загуба на слуха с ляво ухо, нарушение на зрението с лявото око, развил е белодробно (не могъл да диша) и кожно заболявания и въпреки отправени молби и жалби не е получил адекватна помощ, независимо, че бил настаняван в болница.
Килия №1, която е ползвал А.Т. в ареста в Дупница е с размери 2,20 м на 1,60 м, или с площ от 3,5 кв.м, т.е. под минимално определената площ от 4 кв.м; че в килията няма прозорец, т.е. не влиза дневна светлина и няма възможност за естествено проветряване, а свеж въздух достига от общия коридор; че в килията няма санитарен възел, а задържаните ползват общ такъв. Фактите са безспорно доказани и не се оспорват от страните, а правната им интерпретация сочи на неизпълнение от страна на администрацията в ареста в Дупница, на нормативно установеното задължение за осигуряване на жилищни и битови условия за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване на човешкото достойнство на задържаните лица, съгласно правилото по чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, пише в мотивите на съда.
“Съдът следва да посочи, че счита за доказани вредите върху психиката на ищеца, доколкото по делото не се установи, че лошите жилищни и битови условия в килията са причинили здравословни проблеми на задържания Т. Действително същият, по време на престоя в ареста е пребивавал в болнични заведения и му е оказвано специализирано амбулаторно лечение с медикаменти, но не се представиха категорични доказателства, че заболяванията са пряко следствие от неблагоприятните условия в килията.
Изложените факти, установени по несъмнен и категоричен начин от събраните писмени доказателствени средства, доказват надлежно и законосъобразно изпълнение на задължението на ответника за предоставяне на своевременно и адекватно медицинско обслужване и лечение на ищеца по време на престоя му в следствения арест в Дупница. Следват изводи за недоказаност на незаконосъобразни действия и бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които да са основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за обезвреда”, пише още в мотивите в решението на съдия Галина Стойчева.
