- Красимира Панайотова, взимате ли този мъж за свой законен съпруг?
- Да.
- Васил Панайотов, взимате ли тази жена за своя съпруга?
- Да.
Най-важното "да" си казаха дама, която работи в община Кюстендил и господин, който работи към Министерството на отбраната. Първата им среща е преди 4 години в едно кафене, в квартал "Запад", Васко чупи панели за телефони. Красимира му е представена от момче, с което заедно карат шофьорските курсове.
Приказката тръгва от това може ли да се намери "военна карта". Момчето откликва. И от тогава двамата са неразделни.
Ако поставим една дебела черта и търсим обобщение то можем да кажем, че най-хубавите нещата стават случайно. И най-симпатичните и вършещи работа приказки са кратките - да, да; не, не. И това е.
След това имаме брачни халки и над 100 гости на сватбата. Кумът е грък, кумата - братовчедка на булката. Василиу Захариу е собственик на яхта / Гърция/ и шивашки цех /Благоевград/.
Понякога диктофонът не е с репортерите и някои неща остават записани върху салфетка.
К.В.: Женени сте от 4 часа. Как е ?
К.К-П: Чудесно. Малко сме уморени. Част от емоцията се губи от умората и вълнение. Отначало не предполагах колко неща трябва да се свършат около подготовката. Но е хубаво...
В.П : Радваме се естествено. Но винаги е приятно, щом сме заедно.
К.В.: Честито! Какво да очакваме от вас, да кажем, в следващите 9 месеца.
К.К-П: МОМИЧЕ, МОМИЧЕ!
В.П.: Полът не е толкова важен. Искам да е живо и здраво. Ще си го обичаме.
Салфетката свършва. Стискаме си ръцете. Наблюдавам ги още малко и просто им се кефя колко са влюбени. 4 години заедно са точно толкова. Достатъчни за най-важното "да".
Просто вметка - за първите 8 месеца от годината са сключени 160 сватби в Кюстендил. С малки отклонения толкова, колкото и за същия период на 2007 г.
