Туристи от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил на язовир Пчелина
/
netinfo
На 19 февруари туристи от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил посетиха язовир Пчелина и посветиха своя поход на 144 години от гибелта на Васил Левски - сподели секретаря на дружеството – Силвия Михова.
„Някога на дъното на язовир Пчелина (Лобош) е съществувало село Пчелинци. През 60-те години тогавашното правителство решава да превърне мястото в язовир. Причина за това, били водите на река Струма, които минавайки през Перник, силно се замърсявали и в Гърция отнасяли много боклук. Язовирът щял да бъде утайника на реката. Хората от село Пчелинци били накарани да напуснат родното си село, като били компенсирани със земи в околността. Така някогашното село Пчелинци било залято и превърнато в язовир Пчелина.
netinfo
Картините, които се разкриваха пред нас, приближавайки все повече язовира подбуждаха в нас желанието за снимки...снимки и пак снимки. Въпреки мрачното време тук може да се събере богата палитра от цветове, усещания и емоции.
Средновековният параклис „Свети Йоан Летни“ бе основната причина да посетим това място. Разположен над скала, вдадена над язовира, този параклис пази повече от 6 вековна история. Параклисът е с изклюително малки размери. Съществува от 14 век или по-точно 1350-та година, което е видно от един съвременен камък пред малкия параклис. Влизайки в него те обзема някаква магия. Чисто, тихо и спокойно. Но се появява и чувството на тъга. Няма как да не споменем за вандалските прояви вътре. Веднага щом прекрачиш прага и погледнеш право напред виждаш образа на Света Богородица, която гледа към теб… но без очи. Очите и са издълбани. По стените могат да се видят хулигански набези и оставени имена. Въпреки това, по стените му все още личат част от стенописите. Навсякъде има окачени икони. Храмът е скромен, но вярата, с която се изпълваш влизайки вътре е неописуема. Параклисът не се заключва, за да може всеки желаещ да влезе и да запали свещица. Напълно автентичен е и своеобразният олтар с издълбани орнаменти по него. Пред параклисчето има и малка бяла пейка, излязла сякаш от приказките, на която да поседнеш и да се полюбуваш на неописуемата гледка към язовира.
Това, което се вижда излизайки от параклисчето са два метални кръста един под друг, надолу по склона на хълма. А зад тях се разкрива красивата гледка към язовира. Посетите ли това място, ще си зададете въпроса: „Как е възможно досега да не съм идвал тук?“. Място, спокойно, на което определено се чувстваш извисено – над хорската омраза, завист и вандалски прояви. Място, което прави дишането забавено, съзнание и мислите - чисти. Място, докоснато от Бога”, разказва Силвия Михова.
