“Дотук добре, казал мъжът, който скочил от 7-я етаж и стигнал до 3-я”. Тази весела фраза трябва бързо да я вържем с промените в Семейния кодекс. Докато слушаме какво вършат другите и какво правим ние, всички дадохме по едно рамо на извънбрачния секс. Казахме по едно поощрително “не” на добрата стара, безвъзвратно отминала брачна церемония. Сега имаме други задачи – формулирайте мотиви за прекъсване на съжителство без брак, които да носят последиците на развода. След това седнете на някоя градинска пейка и намерете думите, с които да обясните на хората на възраст 55+, защо тяхната дъщеря няма да се омъжи, защо биологичният баща на детето й не й е съпруг и как трябва да се обръщат помежду си. Има и нещо, в което сме забъркани без да си го признаваме – сватбите са ретро, толкова ретро, че вече не си спомняме как изглеждаха. Двама души, които никой не ги знае какво са правили, откъде са, ни пращат весела картичка с формата на слаби и длъгнести младоженци. Една сутрин ставаш кисел за работа и по някаква случайност проверяваш, забележете, в дървената пощенска кутия. И о’чудо не писмо за някоя сметка за нещо, което не си потребявал, но си свикнал да плащаш или шарена диплянка с полуголи момичета, които рекламират суджуци или кисело мляко. Нищо подобно - намираш бяла картичка с покана за сватба. При много късмет щастливото събитие не е отминало, а и с едно рамо от съдбата ти наистина познаваш бъдещото семейство. “О-хо” казваш си, “защо да не се присмеем на недалновидното решение на двама наивни души, ще тупнем стария костюм, най-много да сменим коланчето, защото талията ни започва да прилича на екватора и другата събота ще ядем пасти, пилешка пържола и ще спим в непознати хора.”
И такива неща се случват. Кумът ще каже – човек и добре да живее се жени, … но животът продължава. След това младоженецът минава, за да му покажеш уважението си с някаква симпатична сума в бял плик. Полезно е двамата да си припомните някоя лудория от детството, но разбира се, ако се познавате. Не си напъвайте въображението. И не на последно място - научете някое хоро. Аз горещо ви препоръчвам селското, наскоро ми се случи една сватба и когато гледах записа след това бях сигурен, че съм играл гръцко хоро на музика на селското.
Изобщо сватбата не си е лека работа, не си е като да си кротнат двама души на едно диванче някъде през септември, предколедно дамата да каже на момчето – ти нали знаеш?, какво да знам, сепва се той предчувстващ сериозна вест – бременна съм. И това е, няма тупанджии, няма подскачащи роднини.
И все пак романтиката се губи, губи се между глътките стара ракия, споменът за японското знаме и щурите бибитки от автомобили с балони. Такова ни е обществото - модерно като изчезващата романтика, разрухата на патриархалното, и утрешните деца, които няма да разглеждат семейни албуми.
В заключение – такива са тенденциите, но с промените в Кодекса държавата си призна, че институциите, в които се отглеждат изоставени деца, трябва час по-скоро да бъдат разпуснати, затова олекоти процедурата по осиновяване и засега загърбва гейовете като не признава промените свързани със съвместното съжителство да важат за тях.
И последно – вече разводът ще е хлопване на врата. Чиста работа. От другата страна е законът.
А вие одобрявате ли промените? чуй звуковия файл
