Община Кюстендил да промени проекта за благоустрояване на градската среда, в частта му за парка пред галерията и да спаси брезовата горичка, за да не стане тя паркинг, настояха на пресконференция днес кюстендилците Севделин Атанасов, Динчо Желязков и Ивайло Атанасов.
“Така ще бъде туширано и общественото недоволство. Не съм против проекта, не искам общината да загуби тези близо 5 млн. лв.”, заяви Севделин Атанасов, който отхвърли всички твърдения, че зад тях стоят икономически интереси.
Ивайло Атанасов допълни, че групата създадена в социалните мрежи- “Спаси Кюстендил” ще сигнализира с писма Европейската комисия и ресорните министерства в страната, както и националния омбудсман. Преподавателят Динчо Желязков поиска да се намеси и общественият посредник в общината Васил Иванов.
Тримата кюстендилци бяха категорични- “Повече така не може да се действа в Кюстендил”.
“Проектът може и да е законен, но е проблемен от управленска гледна точка. Необходима е промяна в начина, по който се вземат решенията в Кюстендил- на тъмно. Сайтът на общината е архаичен и безполезен, дори търсачката му не работи. На него няма информация за проекта. До нея достигнахме, чрез портала за обществените поръчки в България”, коментира Ивайло Атанасов, който е преподавател в Софийски университет и журналист.
Представителите на групата “Спаси Кюстендил” ще сложат номера от 1 до колкото са на брезите в горичката до галерията на Майстора, като ще маркират площта от нея която ще изчезне, за да се превърне в паркинг.
netinfo
Според тримата кюстендилци, хората, които са заснемали терена при изработването на проекта, са допуснали грешки при описването на дърветата. В проекта пише, че на дадено място ще се премахнат 1 – 2 дървета, а те са реално са 8, посочи Ивайло Атанасов.
“Проекти като този за галерията трябва да се правят след широко обществено обсъждане. Формално, сега процедурата може и да е спазена, но знаем как става, с общински служители в залата и журналисти. За проекти, за милиони левове, не може така. Проектът трябва да се промени, както в Силистра, след намесата и на премиера бяха спасени 20 чинара”, заяви Севделин Атанасов.
Динчо Желязков допусна, че може и да е имало 10 граждани на общественото обсъждане на проекта, “но те се използват за легитимация на хиляди”. Той сравни общественото недоволство днес, с това през 1981 година, когато е съборено кюстендилското читалище “Братство 1869” и цитира статия от кюстендилци във вестник “Култура”, озаглавена- “Он, че ми каже”!.
