В деня на 115-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, членове на НЧ „Асклепион 1998”-Кюстендил положиха цветя пред паметника на Пейо Яворов.
“Това е място, което всеки път остава без внимание при тържественото отбелязване на датите, свързани с дейността на ВМРО. Странно е, но е истина, че малцина кюстендилци знаят, че в парка при Чифте баня под една над 80-годишна плачеща черница, встрани от градската суета и публичните политически активности е подслонен паметникът на един от най-големите български поети - Пейо Яворов.
А и не са много тези, които и да знаят този факт, са наясно по каква причина в нашия град има паметник на поета. П. К. Яворов е един от най-близките съратници на Тодор Александров в борбата за освобождението на Македония, някои даже твърдят, че поетът е сложил край на краткия си живот с пистолет, получен лично от воеводата.
Както и редица други дейци на ВМРО, той е пребивавал в къщата на легендарната баба Дона Ковачева, която е приютявала четниците, хранела ги е, лекувала е раните им, била е техен куриер и им е показвала тайните пътеки през Осоговската планина към Македония, а освен това е предоставила и цялото ковашко съоръжение на покойния си съпруг за нуждите на бомболивницата в Длъхчево Сабляр.
Именно тук Яворов замисля своите знаменити „Хайдушки копнения”, които остават сред най-вълнуващите страници в българската революционна поезия”, разказа за Дарик председателят на читалище “Асклепион 1998” Виолета Атанасова.
Освен в Кюстендил, паметници на поета-харамия има в Поморие, където вече над шест десетилетия всяко лято се организират Яворови поетични вечери, в гр. Гоце Делчев, заради близкото му сътрудничество с воеводата, в Двора на кирилицата в Плиска, в Борисовата градина в София и в арменската столица Ереван.
Паметникът в Кюстендил е дело на скулптора Григор Агафонян и е точно копие на паметника в столицата. Издигнат е през 1929 г. , а шест години по-късно видният кюстендилски озеленител – служител към Общината, засажда до него плачещата черница.
“Преди известно време ученици от ПГИМ „Й. Захариев” отбелязаха Деня на народните будители пред паметника на Яворов и посадиха хризантеми пред него, от които вече няма следа. В сайта на училището младите хора написаха, че 1 ноември за тях е бил не просто един неучебен ден, а празник, ден за почит към нашите книжовници, борци и писатели”.
Читалище „Асклепион” подема инициативата да извади от незаслужената обществена забрава паметниците и на други видни личности, свързани с нашия град и дали неоценим принос към българската национална духовност. Сред тях е и паметникът на проф. Асен Василиев - изкуствоведът, който разкри безценната стойност на средновековната Колушка черква „Св. Георги”, съобщи Виолета Атанасова – председател на читалище „Асклепион”.
“Това е място, което всеки път остава без внимание при тържественото отбелязване на датите, свързани с дейността на ВМРО. Странно е, но е истина, че малцина кюстендилци знаят, че в парка при Чифте баня под една над 80-годишна плачеща черница, встрани от градската суета и публичните политически активности е подслонен паметникът на един от най-големите български поети - Пейо Яворов.
А и не са много тези, които и да знаят този факт, са наясно по каква причина в нашия град има паметник на поета. П. К. Яворов е един от най-близките съратници на Тодор Александров в борбата за освобождението на Македония, някои даже твърдят, че поетът е сложил край на краткия си живот с пистолет, получен лично от воеводата.
Както и редица други дейци на ВМРО, той е пребивавал в къщата на легендарната баба Дона Ковачева, която е приютявала четниците, хранела ги е, лекувала е раните им, била е техен куриер и им е показвала тайните пътеки през Осоговската планина към Македония, а освен това е предоставила и цялото ковашко съоръжение на покойния си съпруг за нуждите на бомболивницата в Длъхчево Сабляр.
Именно тук Яворов замисля своите знаменити „Хайдушки копнения”, които остават сред най-вълнуващите страници в българската революционна поезия”, разказа за Дарик председателят на читалище “Асклепион 1998” Виолета Атанасова.
НЧ Асклепион
Паметникът в Кюстендил е дело на скулптора Григор Агафонян и е точно копие на паметника в столицата. Издигнат е през 1929 г. , а шест години по-късно видният кюстендилски озеленител – служител към Общината, засажда до него плачещата черница.
НЧ Асклепион
Читалище „Асклепион” подема инициативата да извади от незаслужената обществена забрава паметниците и на други видни личности, свързани с нашия град и дали неоценим принос към българската национална духовност. Сред тях е и паметникът на проф. Асен Василиев - изкуствоведът, който разкри безценната стойност на средновековната Колушка черква „Св. Георги”, съобщи Виолета Атанасова – председател на читалище „Асклепион”.