Свиленград и цяла България заслужават тук да се построи един мемориален комплекс, един пантеон на българската бойна слава, една панорама. И какво по-добро място от Свиленград - на три граници. И нека Свиленград освен мост на културно сътрудничество, да бъде и страж на българската национална памет. Това каза проф. дин Светлозар Елдъров от Института за балканистика с център по тракология към БАН по време на научната конференция, проведена в Свиленград по случай 100 години от Балканската война и освобождението на Свиленград . Участниците в конференцията предложиха още в Свиленград да се изгради паметник на ген.Никола Иванов - героят на Одринската епопея.
Свиленград, освен че е първият освободен град в Балканската война и на Балканите, е свързан с още три първенства от първия ден на войната - първият победен бой на българската армия, първите свидни жертви за справедливата национална кауза, първите наградени бойци с ордена за храброст, отбеляза в доклада си проф. д-р Елдъров.
В своята научна разработка ученият изтъкна, че първенството на Свиленград в хода на Балканската война не се изчерпва с първия победен ден и радостта от освобождението. Името на града остава неразривно свързано с много значими и решаващи събития от началото до края на войната. Най-важното от тях безспорно е обсадата и превземането на Одринската крепост. Стратегическото разположение, законите на военното изкуство и историята отреждат на Свиленград ролята на команден център, в който са планирани и са взети най-важните решения на Одринската епопея. Това обстоятелство досега неоснователно е било подминавано от историческата наука.
Друг неизвестен факт е, че в Свиленград в продължение на 5 месеца е разположен щабът на ген. Никола Иванов. По време на цялата обсада тук пребивава и щабът на Втора сръбска армия на ген. Степан Степанович. Оттук той командва двете сръбски дивизии - Тимошката и Дунавската, които влизат в състава на Втора българска армия и заемат западния и северозападния сектор.
В Свиленград се намират и други щабовете и служби на българската армия - напр. Инспекцията на инженерните войски на действащата армия в лицето на нейния титуляр генерал-майор Симеон Дянков. Той е командирован от главната квартира за постоянно тук след съвещанието на комисията на 17 и 19 декември 1912 г. с цел лично да подготви в инженерно отношение атаката.
Българската бойна авиация е родена в Свиленград. Тук е формирано І -во аеропланно отделение, тук край гарата е построено първото военно летище, оттук е извършен първият боен полет, тук са осъществени всички първенства на българското военновременно авиационно дело.
Свиленград е свързан и със сформирането на ХІ-а пехотна опълченска дивизия, така наречените „чичовци" в армията.
Малко известен е фактът, че по време на Балканската война към щаба на действащата армия са акредитирани 110 военни кореспонденти от 16 страни. На 15.Х.1912 г. в Свиленград се изсипват над 80 военни кореспонденти и около 25 военни аташета от цяла Европа. Сред тях се срещат десетки прочути журналисти от най-авторитетните европейски и световни издания. След 13.Х.1913 г. в Свиленград прииждат чужди кореспонденти, дошли да видят българското чудо - победителите. Международното присъствие в Свиленград се допълва от военни художници, лекари и милосърдни сестри, а царят и царица Елеонора често посещават града.
От докладите на д-р Калина Пеева и на д-р Петър Кърджилов от БАН стана ясно, че Свиленград по време на Балканската война е своеобразен кинематографичен център. Тук е заснет и първият цветен филм, който обаче не е запазен до днес.
Днес няма друг град в България, който толкова тясно да е свързан със самата същност на Балканската война като бойни действия, каза още проф. д-р Елдъров. Никой друг български град не е оставал така продължително и така ярко във фокуса на войната както Свиленград. Това не е случайно съвпадение, а закономерно следствие от геополитическото значение на региона в българската и европейската история.
Според проф.дин Светлозар Елдъров научните приноси от конференцията са впечатляващи с изнесените непознати досега факти, които върнаха историческата памет за мястото и историческата тежест на Свиленград в Балканската война.
Всички доклади от конференцията ще бъдат публикувани в сборник. Докладът „Героят на Балканската война генерал-лейтенант Никола Иванов и неговият принос за превземането на Одринската крепост" на историка от Свиленград Христина Парушева ще бъде публикуван и във военен сборник.
На конференцията бяха представени общо 14 доклада, разработени от екперти и учени - проф. Тодор Петров от Военна академия „Г. С. Раковски", гл. ас. д-р Ваня Стоянова от Институт за исторически изследвания при БАН, гл. ас. д-р Калина Пеева и гл. ас. д-р Маргарита Добрева от Институт за балканистика с Център по тракология при БАН, д-р Красимира Узунова от Регионален исторически музей - Хасково, Иван Дуков, директор на Историческия музей - Асеновград и др. Доклади изнесоха и експерти от Свиленград - Христина Парушева и Коста Льондев от местното историческо дружество, Силвия Пейкова, уредник при Общинския исторически музей и Елена Митева, директор на Общинския исторически музей.
