Един различен Григор разказва за България и първата среща с Шарапова
Един различен Григор разказва за България и първата среща с Шарапова / Григор Димитров Снимки източник: Gulliver/GettyImages

Най-добрият ни тенисист Григор Димитров открехна вратата за връзката си с Мария Шарапова, за детството в България, предложенията да смени националността си и начина, по който гледа на живота в обширно интервю за британския The Telegraph. Изданието представя българина в една непозната за мнозина светлина.

“Винаги съм се приспособявал бързо към всичко. Не ми е пукало къде ще спя или на какъв корт ще тренирам. Разбира се, сега мога да си позволя хубава кола, но не това ми носи щастие. Сега хората знаят такива неща за мен, но колко хора ще помнят името ти, когато всичко приключи и парите не валят от небето“, казва първата ни ракета в мъжкия тенис.

Гришо разказва за живота си като дете в Хасково. “Израстнах в беден квардал. Бяхме заобиколени от доста препятствия. Все нещо се случваше наоколо. Средата не беше много сигурна“, споделя Димитров.

Когато е на три години, баща му му връчва тенис ракета. “Беше невероятно. Помня момента все едно беше вчера“, са думите на Григор.

Баща му остава неговият герой. “Той ме научи на всичко: как да играя, как да мисля. На корта никога не съм мислил за него като за баща, той беше само моят треньор. Карали сме се, разбира се. Изхвърлял ме е от тренировка, заради поведението ми. Отнасяше се с мен като с всеки друг играч. Не ме глезеше“, разказва Григор Димитров.

На 15 години Димитров е изпратен в тенис академия в Барселона. „Бях наистина непокорен по това време. Правех каквото искам. Заради партита или закъснения за тренировка са ме гонили от академията няколко пъти. Даже не мога да споделя всички неща“, казва Григор и разкрива, че се е измъквал през прозореца например, но никога не е докосвал алкохол и цигари. “Виждал съм какво причинява алкохола на хората“, твърдо казва Григор.

Българинът помни много добре първото си посещение на турнира в Куинс в Лондон. “Бях на 17. Нямах треньор, никой, така че взимах метрото всяка сутрин в 6 часа. Трябваше ми час и половина, за да стигна. Бях просто човек със сак за тенис ракети, който слуша музика“, спомня си Гришо.

Димитров не крие, че обича да изглежда добре. Всичко по него е персонализирано - от часовника до телефона. “Обичам нещата ми да са разлчини. Разбирам, че може да излезе като фукане, но това е част от личността, която съм“, казва Григор.

Димитров говори почти перфектен английски, но споделя, че винаги си остава „момчето от България“.

„Аз съм ОК с това. Имал съм шансове да сменя националността си, но никога не избрах подобно нещо“, категоричен е Григор.

Един различен Григор разказва за България и първата среща с Шарапова
netinfo

„Всички се чудят как съм събрал смелост, за да се доближа до Мария. Изпратих й имейл спонтанно. Почувствах, че има нещо между нас. И двамата бяхме в Китай. Аз бях Шанхай, а тя в Пекин. Бях седнал за обяд и я видях да играе по телевизията. Веднага й изпратих имейл. После започнахме да си говорим. Месец по-късно, когато сезонът приключи се видяхме и нещата се получиха“, открехва вратата към връзката си с рускинята Мария Шарапова.

Гришо споделя още, че и двамата обичат червени рози: „Понякога полудявам и й изпращам стотици, а 500 са най-големият брой, който съм й подарявал.“

Григор Димитров споделя, че двамата прекарват времето си заедно като всяка друга нормална двойка - разходки, пазаруване, заведения и коментира, че определението “златната двойка” му звучи някак евтино. “Тя е просто Мария. Не гледам на нея по начина, по който всеки друг го прави. Други неща в живота са много по-важни от това. Става въпрос за личността и отношението ѝ към мен”, споделя номер 1 в българския тенис.

Казва още, че Шарапова му помага да владее гнева си. „Мисля, че имам добър характер, но не обичам да ме притискат“, разкрива Григор Димитров.

“Не виждам тениса като нещо вечно. Точно сега това е моят приоритет и това, което искам да правя. Искам да печеля и моите цели са далеч напред, но след това ще приключа с тениса. Обичам дизайна и разработването на нови идеи. Никога няма да бъда добър треньор”, смята за себе си Григор Димитров.