„Среден на ръст, с правилно телосложение и мъжка походка...закръглено лице с големи гъсти мустаци; черноок, с благ поглед". Тази портретна характеристика на Тотю Иванов хаджи Досев е оставил за поколенията днес историографът на Габрово д-р Петър Цончев. Преди 170 години (1848 г.) в семейството на заможния габровски търговец Иван х. Досев се ражда син, когото именуват Тотю - често срещано име в Габрово и Габровско през ХVIII-ХIХ в. според именен списък на личните мъжки имена, формиран от историографа въз основа на стари писма, тефтери и данъчни списъци.
Завършва Габровското класно училище през 1872 г., Тотю Иванов се отдава на търговия като помага в дюкяна на баща си. Утвърждава се като уважаван млад търговец.
„Трудолюбив, честен, добродушен“, с „тих и благ характер“ е той според биографичната му скица, публикувана през 1934 г. в монографията на д-р Цончев „Из общественото и културно минало на Габрово“. Харесва много музиката и свири отлично на хармоника. Обичан е от другарите си и заради решителния си и неустрашим характер.
На обществената сцена се появява през 1871 г. като член на възобновеното габровско читалище, което е „духовна[та] кооперация на габровската интелигенция“. Няколко години по-късно през 1875 г. Тотю Иванов се вписва и като член на възстановилия своята дейност Габровски революционен комитет (създаден от времето на Апостола през втората половина на 1870 г., но след неговата гибел прекратил своята активност), ангажирал се с подготовката на Старозагорското въстание.
Заедно с Еким Цанков и Никола Саранов, той е посветен от Христо Конкилев за състоялата се в дома му среща със Стефан Стамболов относно „споразумение“ за образуване на комитет и начина му на действие.
Историографите Христо и Петър Гъбенски пишат, че през 1875 г. той често идва в Габрово, поддържа връзки с учителите и възстановява революционния комитет, работи за подготовката на предстоящото въстание. За замисленото през септември 1875 г. въстание, според братя Гъбенски, „хората работели, без да се кичат“ с каквито и да било титли на „председател, подпредседател, касиер, секретар и пр.“. В плана за реализацията му градът е определен за сборно място на четите от Южна България, за един от изходните пунктове на бъдещите действия. Въпреки активността на различните социални и възрастови прослойки, въстание в Габровско не се реализира, а в Старозагорския район е потушено много бързо.
Участието на младия Тотю Иванов в подготовката на тази революционна изява е доказателство за политическа зрелост и воля, потвърдени няколко месеца по-късно с организирането и реализацията на Априлското въстание в Габровския край, в което той играе важна роля. Няколко месеца след неуспялото „заарско приключение“, Габрово става част от организацията по подготовката на ново въстание в Първи Търновски революционен окръг.
Тотю Иванов заедно с още млади габровци се вписва активно в събитията от април-май 1876 г. На Гергьовден (23 април 1876 г.) в местността Родевото се провежда поредната среща на габровските младежи, на която е направен избор на войвода за готвената чета. Цанко Дюстабанов (училищен настоятел, член на казалийския съд в Габрово) е посветен в намеренията за въстание и избран за водител на Габровската чета. Тогава, по данни на братя Гъбенски, за първи път Тотю Иванов се среща с по-големия с пет години Цанко Дюстабанов.
На 28 април в Габрово е получено известието за избухналото в Панагюрище въстание. Ден по-късно достигат и сведения за придвижването на четата на поп Харитон към Дряновския манастир. Габровският революционен комитет и избраният вече войвода се събират на 30 април в местността Михалевото (западно от Шиваров мост) на последното си заседание, на което е решено деня за обявяване на въстанието да бъде 1 май. На тази последна среща присъстват Дюстабанов, Тотю Иванов, Христо Конкилев, Еким Цанков, Пенчо Постомпиров, Георги Кръстников и Димитър Денчев. На Тотю Иванов и Коста Априлов е възложено да известят новомахленци за деня на въстанието.
Христо Конкилев е кметът, взел личен заем, за да се изплатят учителските заплати
Още вечерта на 30 април Тотю Иванов заминава за Новата махала, като поръчва на доверен човек да събере готовите момчета по колибите – Тодоровци, Ильовци, Богданчовци, Баланите и Генчовци, след което да се отправят към сборното място Соколския манастир. По пътя към Габровския манастир самият той се отбива в колибите да повдига селяните, с които се познава добре като търговец на дърволак.
По време на въстанието става „дясната ръка” на войводата. На 1 май от града най-напред излизат 15 души, в Новата махала те са вече „56 души с оръжие”. С пристигналото в Соколския манастир ново попълнение четата достига 147 души. На 2 май след свършването на службата в манастирската църква, става общ преглед на четниците, сформиран е щаб, в който по данни на изследователя на Априлското въстание Димитър Страшимиров, са избрани Тотю Иванов, Христо Конкилев, Пенчо Постомпиров, Георги Бочаров, Данаил Бурмов, дядо Михаил Гетюв, Христо Партинков, Никола Кавалов, Цвятко Михов Каролев.
След напътствена реч на войводата и категоричността му, че „назад въже ни чака, а напред – куршум и нож”, той пропуска четата да мине под неговата и на Тотю Иванов скръстени саби, със смисъл на клетва на четниците. Решено е за по-безопасното й придвижване през Балкана, както и за по-доброто ръководство, четата да се раздели на пет отделения.
Георги Бочаров – революционер, опълченец и кмет на Габрово
„Часа на 9, вторий май 1876 г., тръгна авангардията под предводителството на Х[ристо] П[артинков]. След нея замина дясното крило под пр[eдводителството] на Т[отю] И[ванов], после средата с байрака под пр[eдводителството] на войводата, после лявото крило под пр[eдводителството] на Х[ристо] К[онкилев] и най-после ариергвардията под пр[eдводителството] на П[енчо] Ц[онев] П[остомпиров]. Слъцето вече силно грееше, когато оставихме манастиря и се упътихме към Червени бряг” – бележи в Дневника си писарят на четата Георги Бочаров.
На 3 май Дюстабанов разделя четата на нови две отделения, за да могат да се обхванат повече населени места във въстаналия Севлиевски край. Първото отделение достига вечерта до с. Гъбене, а второто – до с. Стоките. Ден по-късно първото отделение се придвижва към с. Батошево, където се събират четниците от двете отделения. Следва ново прегрупиране на въстаниците. Георги Бочаров и Гаврил Кръстников остават да организират защитата на Батошево, а Цанко Дюстабанов заедно с Тотю Иванов и Никола Кавалов влизат на 4 май във въстаналия Кръвеник. Два дни - на 5 и 6 май в Батошево четата води сражение с башибозуци и черкези, дошли откъм с. Душево (Севлиевско), като въстаниците спират влизането на турците в селото.
В Кръвеник остават Тотю Иванов и Кавалов с 40 души четници, Цанко Дюстабанов заминава за Ново село. На 7 май и въстаниците от Батошево се присъединяват към групата в Кръвеник. Тогава до бой не се достига, въпреки че по северното устие на Боаза се появяват турски части.
Същият ден Тотю Иванов изпраща писмо до Цанко Дюстабанов: „Бай Цанко! Бочаров пристигна този час при мене. Батошево вече изгоряло. Турците се усилват постепенно. Ние трябва да се приберем наедно. Вчера нямахме нищо, но днес мисля ще имаме груханки [престрелки]. Силата ни е малка. Чакам отговор. Т. И. х. Досев. Кръвеник, Боаза, 7-ий май 1876, 10 часа рано”.
В Кръвенишкия боаз остава дядо Филю (с 240 души), а Георги Бочаров и Тотю Иванов е решено да заминат за Ново село при войводата. По свидетелството на писаря на четата при сражението в Новоселския боаз „Четири чети се настаниха да заемат добри места, (щото да не пропуснем турците): 1-ва чета од командването на г-н Конкилева заемаше лявата страна на Боаза, 2-ра чета под ком[андването] на П. Ц. Постомпир[ов] заемаше върха, 3-та под ком[андването] на Данаила [Бурмов], с която се беше придружила и четата на Т. Иванов, заемаше другия връх и 4-та под ком[андването] на дяда Михаля, заемаше противния бряг на Боаза”.
След последното сражение под връх Мара Гидик на 11 май четата се разпръсква - с Тотю Иванов тръгват Илю Марков, Метьо Пеев, Милчо Петров, Коста Априлов, Цвятко Клисурчето. Те вървят в посока на изток. Вечерта стигат под калето на вр. Мара Гидик. На следващия ден по указания на срещнат селянин тръгват в посока Габрово, но предложение на Тотю Иванов ги отклонява към с. Угорелец, за да търсят даямата (лятна кошара за овце) на Димо Шопа. Получават новини, че турците са запалили даямата му и групата преминава р. Мокра бяла и на десния й бряг се установява да преспи и се подкрепи в кошарата на две пастирчета.
В следващите дни Тотю Иванов намира подкрепата на Стойно Минчев от к. Тодорчета. На петия ден се опитва да се свърже чрез писмо със своя брат, който уплашен отказва помощ. Още същата вечер в Тодорчетата пристига турска войска и се разквартирува по къщите. Уловен и принуден да покаже мястото, където се укриват „комитите”, синът Станьо Стойнов ги насочва към кошарата, която е претършувана в продължение на час-два.
Групата въстаници (присъединяват се още пет души) успява навреме да се прехвърли незабелязано на съседен баир, откъдето наблюдават случващото се, а след това се разпросват. В района на селото остават само Тотю Иванов и Хр. Филев. Получават помощта на друг местен Колю Еленкин, който не смее да ги укрие в къщата си или околните колиби под предлог, че е рисковано. Завежда ги в горичка, заобиколена от ниви и в продължение на дни им носи хляб. Останалият сам Тотю Иванов (Христо Филев тръгва към родния Кръвеник), моли Еленкин да отиде при брат му, за да го помоли отново за храна.
Приключил с поръчката тодорчанинът се запътва за колибите, но е спрян от Афуз ага (предводител на чета башибозуци) и върнат в конака, където признава и издава Тотю Иванов. На следния ден много рано сутринта няколко заптиета и 30 души войници обграждат подвойводата. Пръв започва престрелка Тотю Иванов, който успява да рани един от войниците. Залп от куршуми му отговаря. Преди да бъде покосен на земята комитата успява да рани още един турски войник. Спусналите се върху убития отсичат главата му, сложена в торбата, с която е носен хляб за Тотю Иванов.
Дневникът на един кмет разкрива кой е предал Цанко Дюстабанов на турските власти
По пътя за Габрово в с. Делиджеците отсичат кол, върху който набучват главата му. Останалият труп престоява три дни в плевнята на Стани Данаилов, въпреки забраната на войниците да бъде прибран, за да го „ядат гаргите”. Впоследствие обезглавеното тяло е погребано в селските гробища.
На 28 май Тотю Иванов е убит в м. Могилата край с. Тодорчета, Топлешка община, неженен, на около 27-28 години. Според д-р П. Цончев загива една от най-симпатичните фигури измежду габровските въстаници от 1876 г.
В началото на юни откъм горния край на Габрово три заптиета и 30 души турски войници тържествено влизат в града. Пред тях върви Кольо Еленкин на рамо с набитата на кол глава на Тотю Иванов, занесена в конака като веществено доказателство. Мюдюринът заповядва да я изправят на южната страна (според други данни – до северозападния ръб) на градския часовник на пазара „за страх и трепет на раята“.
„Там имаше купчина боклук, в която бе забоден пръта с главата. Тази картина, запечатана в детската ми памет, стои и днес тъй жива, като че ли я гледам и сега” – бележи д-р П. Цончев, тогава деветгодишен.
Впоследствие е заровена от едно заптие в пясъка на реката, където Синкевица се влива в Янтра. Баба Райка Драголова (баба Драгулица) я прибира през нощта на седмия ден от убийството, занася я в църквата „Успение Багородично”, за да я опее свещеник, след което я полага от южната страна на църквата при другите гробове.
Приписка в стара богослужебна книга от 1764 г., съхранявана в църквата, свидетелства: „1876 Иуния 5 опело на Тотя Иванов без тело от бога определено тъй било. 1876 маиа“.
Една година по-късно, през Руско-турската освободителна война бащата Иван х. Досев подарява на русите една крава в чест на тяхното идване и послучай годишнината от гибелта на неговия син. По време на Шипченските боеве в къщата на войводата отсяда щабът на руската армия. Днес къщата е една от малкото съхранени възрожденски паметници на културата. През 1971 г. на оформеното малко площадно пространство срещу нея е издигнат паметник на Тотю Иванов, Дюстабановия четник и подвойвода.
По повод 50-годишнината от гибелта му заседание на Габровския общински съвет от 28 май 1926 г. решава тогавашната ул. „Влайна” да бъде преименувана на ул. „Тотю Иванов”.
Автор: Даниела Цонева, РИМ - Габрово
Източник на илюстрациите: Александър Мартинов. Габрово през Възраждането. Изд. 1940 г.
