Христо Конкилев е кметът, взел личен заем, за да се изплатят учителските заплати
КУЛТУРНА ЦЕННОСТ НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-ГАБРОВО ЗА МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ Е ПОРТРЕТ НА ХРИСТО КОНКИЛЕВ
Христо Конкилев
/
Регионален исторически музей Габрово
КУЛТУРНА ЦЕННОСТ НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-ГАБРОВО ЗА МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ Е ПОРТРЕТ НА ХРИСТО КОНКИЛЕВ
През 2017 г. се навършват 105 г. от смъртта на видния габровски гайтанджия, индустриалец, участник в борбите за национално освобождение и политически деец Христо Колчев Конкилев.
Той е роден през 1848 г. в град Габрово. Още в ранното си детство остава сирак. През 70 – те години на XIX век учи в новосъздаденото габровско училище, като след завършването му заминава за Цариград, за да продължи образованието си в Робърт колеж. Там изучава френски и английски език и усвоява много добре писмено и говоримо турски език. Година по-късно се завръща в родния си град, поради липса на средства. Първоначално се занимава с „харзуваджилък“ или т.нар. прошенопиство (писане на молби), а на по-късен етап отваря собствена гайтанджийска работилница.
През 1874 година Христо Конкилев заедно с Христо Топузанов и др. учредяват тайна комитетска организация. През 1875 година е взето решение да се възстанови Габровския революционен комитет за подготовка на общобългарско въстание. В него са включени Христо Топузанов, Еким Цанков, Пенчо Постомпиров, Георги Бочаров, Никола Саранов и др. През май 1875 година Христо Конкилев заедно с немалка част от членовете на комитета влиза в състава на четата на Цанко Дюстабанов. Активно участва във всички дейности, свързани с подготовката за въстание и е сред главните инициатори за обявяването му в Габровския край на 1 май 1876 г. Четата води бойни действия в района на Батошево, Кръвеник и Ново село. Въстаниците отблъскват десетки атаки на превъзхождащите ги като брой турци, но в крайна сметка въстанието е потушено.
След разбиването на четата при Мара Гидик, с помощта на един овчар Христо Конкилев успява да избяга в Цариград, а от там със съдействието на руското консулство заминава в Одеса. На 1 май 1877 г. се включва като доброволец – опълченец в Освободителната война, в редиците на трета опълченска дружина, ръководена от подполковник Калитин. Участва в боевете при Стара Загора и Шипка–Шейново. Напуска българското опълчение на 20 ноември 1878 г.
След края на войната се завръща в Габрово и заедно с Христо Топузанов и Георги Бочаров застава начело на Демократическата партия, а през 1908 г. е избран за неин почетен председател. Многократно е избиран за народен представител. Влиза като депутат в състава на IV Обикновено Народно събрание през 1894 г. След това е депутат последователно в VI, VIII, X, ХI, и ХIV ОНС. През 1886 г. изборът на нов княз налага свикването на Велико народно събрание – III–то по ред. Христо Конкилев е избран за депутат и за квестор.
Портретът, обявен за културна ценност на месец септември
Политическото му развитие продължава и на местно ниво, когато през април 1884 г. е назначен за кмет на Габрово. Следват още два мандата – от октомври 1894 г. до ноември 1896 г. и в периода от октомври 1902 г. до декември 1905 г. По време на своето управление той се сблъсква с редица трудности, причинени преди всичко от тежкото финансово положение на общината. През февруари 1895 г. кметът взима личен заем от 5000 лева, за да се изплатят заплатите на учителите и да не се прекратяват занятията на учениците. Полага грижи за развитието на училищата. През 1895 г. отправя питане до Министерството на народното просвещение за отпускане на заем за изграждане на девическо петокласно училище.
През своя трети мандат той развива активна дейност за благоустройството на града. През декември 1902 г. изпраща писмо до Министерството на Благоустройстовото и пътищата за направата на съвременно водоснабдяване. През 1904 г. започва подмяната на канализационни тръби в централната градска част. През 1905 г. Конкилев е упълномощен от градския общински съвет да потърси инженер, който да изработи нов регулационен план на Габрово.
Едновременно с активната си обществена и политическа дейност Христо Конкилев поддържа и развива гайтанджийската си работилница, като увеличава чарковете, с които разполага, а от там и своето производство. Благодарението на образованието, което получава в Рoбърт колеж, той осигурява сам пласмента на производството си.
През 1887 г. в съдружие с брат си, Иван Конкилев, взима участие в основаването на английската камгарна предачница на Иван Калпазанов.
През 1901 г. заедно с фирмите „Дончо Попов“ и „Генчо Екимов § Синове“, учредяват събирателно дружество „Троица“. И тримата основатели поемат ангажимент да не напускат дружеството в следващите 5 години и да не вземат участие в други съдружия, в противен случай губят своя първоначален капитал. През 1908 г. дружеството създава собствена тъкачна фабрика, която по-късно прераства в предачна.
През 1912 г. заедно с големия си син Колю Конкилев основават собствена фабрика – „Хр. Конкилевъ § Синъ“ с основна дейност производство и търговия с гайтани и шеяци. През ноември същата година той умира.
Записва името си в историята на града като един далновиден политик, общественик и радетел за свободата на българския народ.
