Тъкачките на колани „на кори” вплитат багри от природата в своите творби
Тъкачките на колани „на кори” вплитат багри от природата в своите творби / netinfo

Колан, тъкан „на кори" от Магда Маринова през 1920 година в севлиевското село Кръвеник е задължителен предмет, който трябва да изработят участниците в Майсторската надпревара в ЕМО „Етър". В началото на миналия век всяка мома сама е изработвала колана за своята сватба.

Днес в габровско няма живи жени, които да знаят как се тъче колан „на кори". Занаятът бе избран за тазгодишната Майсторска надпревара, която е част от проявите, свързани с Международния панаир на традиционните занаяти в Етнографския музей на открито „Етър".

В състезанието се включиха не само българки. Румънката Аурелиа Касару вярва, че ще може да се справи с предизвикателството да изтъче най-красив колан „на кори".
Във всеки регион на Румъния хората са изработвали такива колани, разликата е в материята.

„В Трансилвания се правят с мъниста, на други места от памук или вълна. Станът, на който ние работим е различен от българския. В Румъния се работи на хоризонтален стан", разказва Аурелия Касару, която споделя, че е впечатлена от българските колани, тъкани „на кори". Румънските са с повтарящи се мотиви и без разстояние помежду им.

Олександра Пренко идва за участие в Панаира от Украйна. Там занаятът тъкане на колани „на кори" се възражда. Олександра го нарича „древно изкуство".

„Наричаме го изкуство, защото влагаме в него творчество. Хората се учат, практикуват и предават знанието си на младото поколение", споделя тя. В Украйна коланите, които са тъкани „на кори" са повлияни цветово от природата.

„В западната част, където има много гори преобладават зеленото и червеното, заради дърветата, малините и ягоди. В централна Украйна няма планини, а степи. Използват се синьо, заради морето, жълто - символ на слънцето, зелено - символ на възраждащата се природа. Черното се добавя, защото на негов фон всички други цветове изпъкват. В източната част на Украйна преобладават различни оттенъци на кафявото".

Коланът от севлиевското село Кръвеник, който е задължителен предмет за изработка от участниците в надпреварата, прилича на тъканите в източна Украйна, е впечатлението на Олександра Пренко.

Занаятът „Тъкане на колани „на кори" е обявен за един от шедьоврите на българското нематериално културно наследство.

В Майсторската надпревара, която започна днес в ЕМО „Етър" се включиха девет участници, шест от които българки и три чужденки. Освен Аурелия Касару и Олександра Пренко, колан, тъкан „на кори" изработва и холандката Анелис Бергиш.

Според регламента на състезанието, участниците трябва да изработят два предмета. Един задължителен - точно копие на колан, тъкан „на кори" и един предмет по избор.

Резултатите от състезанието се обявяват по време на традиционната „Вечер на майстора", която тази година е на 5 септември. Победителят получава Голямата награда „Сребърна хлопка" и правото да направи изложба-базар в ЕМО „Етър" през следващата година.

Майсторската надпревара „Тъкане на колани „на кори" е част от проявите, свързани с ХІV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда от 2 до 6 септември в Етнографски музей на открито „Етър".