музей ЕТЪР
/
Тодоровден e! Светецът съблича деветте си кожуха и отива при Бог да го моли за лято
Тодоровата неделя е седмицата, която предхожда Тодоровден. Според народните вярвания тя е най-страшната през годината и всеки ден от нея има свое име: Песи понеделник се почита предимно за бяс. Празнува се и ергенският празник „тулум“( с пълни торби с пепел или брашно удрят по гърба старите ергени за наказание, че не са се задомили); Черен вторник е най-черният в годината и не се работи да не се почерни живота; Луда сряда против полудяване; Въртоглав четвъртък против въртоглавие и световъртеж; Черен петък е идентичен с Черен вторник.
В събота е Тодоровден. Светецът съблича деветте си кожуха, забива гореща главня в земята, за да я затопли и отива при Господ да го моли за лято. В християнската традиция свети Тодор е безстрашен и силен воин, пострадал по време на гонения заради християнската вяра. В народните представи светецът е юнак като Крали Марко. Бори се със змейовете и само той може да им съди. Язди бял кон и се смята за покровител на конете.
Тодоровден е известен още като Конски Великден. За коньово здраве и плодовитост жените месят хляб, украсен с подкова или конче. Раздават го в църквата и на комшиите, като по пътя тичат, подскачат и, цвилят като коне.
Тодоровден e! Светецът съблича деветте си кожуха и отива при Бог да го моли за лято
На Тодоровден рано сутринта стопанинът разчесва животното, сплита му гривата и опашката, украсява ги с червени конци, пискюли и чеснови скилидки – против уроки и лоши очи. Накрая със захарна вода заглажда косъма да лъщи, дава зоб и вода на коня и го извежда извън селото за кушията. Отново за коньово здраве жените пукат бакла и я нанизват на червен конец за конски гердан.
Конят е другар, помощник и имане. Хората го почитат и на този ден изразяват обичта и преклонението си пред неговата сила. Това животно привлича негативна енергия, затова го закичват със сини мъниста и червени пискюли против уроки и зли очи. Съществува поверие, че конете предусещат злото. Когато пътниците минават, а конят не иска да продължи напред и спира, значи там има нещо недобро.
На този ден момите и невестите мият косите си във вода, в която слагат сено от яслите на конете, за да растат дълги и гъсти като конските опашки. Това ритуално измиване предпазва от главоболие и световъртеж. Пак на този ден се сее баклата.
В Габрово Тодоровден е известен и с обичая „малка сватба“ или „краваи“. Всяка млада булка, омъжена през последната година, посреща на този ден близки и познати „на краваи“. Всеки, който е бил на сватбата, я дарява с обикновен или симиден кравай и специален подарък. „Гол“ кравай не се подарява, казват старите габровци. Кръстникът дарява най-красивия кравай.
Тодоровден e! Светецът съблича деветте си кожуха и отива при Бог да го моли за лято
Булката черпи гостите с вино и филийка от кравая, намазана с хайвер и украсена с маслини. Хайверът е храна за празник в Габрово. Смята се, че колкото повече краваи събере булката, толкова по-уважавана е. Четен или нечетен брой – предвещава мъжка или женска ще е рожбата. Сред подаръците, които получава младата булка са тенджери, сахани, тепсии и паници, а в днешно време – чаши, чинии и сервизи. Те подпомагат домакинството на младото семейство. И в днешни дни традициите на Тодоровден са важна част от живота на габровци.
Тодоровден e! Светецът съблича деветте си кожуха и отива при Бог да го моли за лято
