2 февруари е определен за Световен ден на влажните зони, защото на този ден в град Рамсар, Иран, през 1971 г. е учредена Рамсарската конвенция. Конвенция за влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания на диви птици. Основната цел на този международен документ е да се обединят усилията на страните за опазването на тези изключително ценни екосистеми чрез устойчивото им управление.
Влажните зони са области като блата, тресавища, торфени блата, независимо дали са естествени или изкуствени, постоянни или временни, с вода, която е статична, прясна или солена, включително области с морска вода, чиято дълбочина при отлив не превишава шест метра. Те изпълняват основни екологични функции, като регулатори на водните режими и като местообитания на ценни растения и животни.
България е една от първите страни, осъзнали изключителната важност на влажните зони и конвенцията е в сила за страната още от 1976 година. Сега страната има 10 влажни зони с обща площ 20 306 хектара, признати от Рамсарската конвенция като "Влажни зони с международно значение". Това са езеро „Сребърна”, Дуранкулашко езеро, Шабленско езеро, Комплекс „Беленски острови”, Поморийско езеро, Атанасовско езеро, езеро „Вая” местността „Пода”, комплекс „Ропотамо”, остров „Ибиша”. На територията на Регионалната инспекция по околната среда и водите- Велико Търново се намира защитена местност "Стария дъб", разположена на един от големите дунавски острови - Вардим, община Свищов.
Международната значимост на острова се определя от обстоятелството, че той е от петте най-важни места в Европа за гнездене на големия корморан. Този вид е включен в списъка на Рамсарската конвенция и в Червената книга на България. Там се намира най-голямата в България колония на голям корморан, срещат се нощната чапла, сивата чапла, малка бяла чапла и лопатарки, които също са включени в списъка на Рамсарската конвенция.
