В епизод от предаването „Джинс“ на Българска национална телевизия предстои да бъде разказана историята на Станимировия род. Главно действащо лице е Борис Станимиров – наследник на фамилията. Думата „джинс“ навлиза в речника на българите по време на османския период и означава „род“. Джинсът Станимирови е габровски и с видима следа в историята не само на местната общност. Приносът им в много отношения има национални измерения.
Борис Станимиров споделя, че данни за рода му са открити още от началото на ХVІ век.
netinfo
„Нашият род е интересен първо с това, че е много стар. В един муфассал регистър на плащащите данък „джизие“, в който е описано цялото население на Габрово от 1515 година, се среща името Станимир. То е само в една фамилия, не се среща много често. Два века по-късно се появява „Станимировия писмовник“ – известен ръкопис, създаден в Габрово от Петко Станимер – мой пра-пра-пра дядо, през 1783 година. Това е първи габровски ръкопис с известен автор. Историята на монаха Спиридон е от по-късно време.”
Станимир – син на автора на Станимировия писмовник, някъде около кърджалийските метежи, отива в трансилванския град Брашов, където съществува голяма българска колония. От там донася първия гайтанджийски чарк. В родовата си къща, разположена на Ковашката чаршия в Габрово, той започва да прави чаркове, които продава на производители на гайтан от двете стари на Балкана. Така започва производството на гайтан с чаркове. Това е една от версиите как чарковете стават част от икономическия живот на обществото. Описва я д-р Петър Цончев.”
Екип на БНТ засне историята на Станимировия джинс на различни места в Габрово. В музей „Етър“ бяха направени кадри от Гайтанджийската одая. Уредникът в музея Росица Бинева разказа пред екипа на телевизията как функционира това толкова важно в миналото производствено съоръжение, което днес продължава да буди интереса на посетителите.
DarikNews.bg
Главния уредник на Регионален исторически музей – Габрово Росен Йосифов, който също бе заснет от екипа на телевизията, разказа за историята на друга личност от Станимировия род – свещеник Стефан Станимиров. Той участва в борбата за църковна независимост, ръководи делата при изграждането и освещаването на храм „Успение Богородично” в Габрово и е председател на комисията за завършване на сградата на главното мъжко училище – бъдещата Априловска гимназия.
Станимир Попстефан Станимиров е може би най-интересен представител на Станимировия род. Той е директор на дворцовата гимназия и учител на княз Борис и брат му Кирил.
През годините на комунизма това става причина за рода да не се говори. Но Станимир Станимиров има огромен принос за българското образование. Работи като директор на всички големи български училища – Априловската гимназия, Първа софийска мъжка гимназия, Цариградската духовна семинария – където е извикан специално от екзарх Йосиф. Фердинанд Първи му дава задачата да отговаря за образованието на князете. Той е и един от седмината основатели на Софийския университет.“
Представителят на Станимировия род – Борис Станимиров, който БНТ включи в поредицата си „Джинс“, днес живее в София. Един от основателите на партия ДСБ, за кратко е народен представител от „Реформаторския блок“. Не е избран от Габрово, но прави приемни тук, тъй като връзката с населеното място на предците му е силна и емоционална. По-късно посещава Антарктида, заедно с българската експедиция, където открива, че първия наш сънародник, стъпил на Ледения континент през 1957 година е от неговия род. Физик в БАН – Цончо Чапанов, е включен в съветска експедиция до Антарктида и развява родния флаг за първи път там.
Повече от 20 години Борис Станимиров пише родовата история. Това се превръща в професионална занимание, още повече, че е член на ръководството на Българската генеалогична организация и на Международната конфедерация по генеалогия и хералдика.
