Кои са коледарите? В наши дни на все повече места се правят възстановки на характерния за този период от година обичай. Млади момчета обличат дрехи от времето на своите прабаби и прадядовци, учат коледарски песни и наричания, дори четат изследвания за дълбоката символика, въплътена в коледуването.
Коледарите тръгнаха от ЕМО „Етър” и в следващите часове ще обиколят домовете на хора, привързани към българските традиции
Васил Денев Велев от габровското село Свинарски дол е бил коледар, макар това да се е случвало по коледите преди и малко след 9 септември 1944 година. Коледуването му не е било възстановка, а част от живота на общността, в която е роден. Не мисли за постенето, за коледуването и за сурвакането в дълбочина. Приема ги като част от една отминала реалност, в която е живял.
„Бяхме момчета от селото, които се събирахме и сутринта рано тръгвахме по къщите. Когато влезехме вътре, пеехме и наричахме: „Бог, Коладе ле, Коладе ле“. Стопанинът ни черпеше с бонбони, а преди това, когато не е имало бонбони, с нещо сладко.
Всеки коледар държеше тояга от дрян – куже дебела тояга (много дебела тояга б.р.). Когато обиколим всички къщи, се прибирахме. Ние, коледарите, обикаляхме къщите за здраве. Когато бяхме по-малки, ходехме да сурвакаме. След нас това го поеха други деца. Сурвакарчетата обикаляха по Нова година.
Преди 9 септември 1944 година имаше и Коледа, и Нова година. После, бай Тодор го направи (Тодор Живков, държавен глава на България до 1989 година б.р.), започна да се празнува само Нова година.“
Васил Велев си спомня, че коледарите са до 14-15 годишни момчета. Няма спомен по негово време коледуването да е свързано с брака. Спомня си, че с момчетата са коледували, защото е било весело.
Защо габровски момчета се записват в първото „Училище за коледари”?
За Коледните пости разказва, че: „Искаш, не искаш, трябва да ги спазваш“. Месо се е ядяло на някои празници. Вярата не е непременно повод да се спазват църковните норми. Самият Васил със смях разказва, как като момче отишъл да се причестява на Коледа, а преди това се наял с мръвки (дума, която в Габровско често се употребява вместо месо б.р.).
Попът, млад мъж по това време, също не бил пример за подражание. На въпрос, дали свещеникът е постил, Васил Велев отсича със смях: „Постил, дисаги!“. Изразът също е характерен за жителите на махалите около Габрово, има символично значение и се изговаря с насмешка, за да се каже по един позитивен начин „не“.
Коледарите тръгнаха от ЕМО „Етър” и в следващите часове ще обиколят домовете на хора, привързани към българските традиции
Васил Денев Велев от габровското село Свинарски дол е бил коледар, макар това да се е случвало по коледите преди и малко след 9 септември 1944 година. Коледуването му не е било възстановка, а част от живота на общността, в която е роден. Не мисли за постенето, за коледуването и за сурвакането в дълбочина. Приема ги като част от една отминала реалност, в която е живял.
„Бяхме момчета от селото, които се събирахме и сутринта рано тръгвахме по къщите. Когато влезехме вътре, пеехме и наричахме: „Бог, Коладе ле, Коладе ле“. Стопанинът ни черпеше с бонбони, а преди това, когато не е имало бонбони, с нещо сладко.
Всеки коледар държеше тояга от дрян – куже дебела тояга (много дебела тояга б.р.). Когато обиколим всички къщи, се прибирахме. Ние, коледарите, обикаляхме къщите за здраве. Когато бяхме по-малки, ходехме да сурвакаме. След нас това го поеха други деца. Сурвакарчетата обикаляха по Нова година.
Преди 9 септември 1944 година имаше и Коледа, и Нова година. После, бай Тодор го направи (Тодор Живков, държавен глава на България до 1989 година б.р.), започна да се празнува само Нова година.“
Васил Велев си спомня, че коледарите са до 14-15 годишни момчета. Няма спомен по негово време коледуването да е свързано с брака. Спомня си, че с момчетата са коледували, защото е било весело.
Защо габровски момчета се записват в първото „Училище за коледари”?
За Коледните пости разказва, че: „Искаш, не искаш, трябва да ги спазваш“. Месо се е ядяло на някои празници. Вярата не е непременно повод да се спазват църковните норми. Самият Васил със смях разказва, как като момче отишъл да се причестява на Коледа, а преди това се наял с мръвки (дума, която в Габровско често се употребява вместо месо б.р.).
Попът, млад мъж по това време, също не бил пример за подражание. На въпрос, дали свещеникът е постил, Васил Велев отсича със смях: „Постил, дисаги!“. Изразът също е характерен за жителите на махалите около Габрово, има символично значение и се изговаря с насмешка, за да се каже по един позитивен начин „не“.
