В Българския църковен календар има три големи Задушници. Това са Голяма Задушница преди Месни Заговезни, Черешова Задушница и Архангелска Задушница. Всички те са намерили място в традиционния ни календар. Това не е случайно, тъй като българите тачат паметта на своите покойници още от векове. Тези ритуали и обреди макар малко видоизменени са достигнали до нас днешните българи.
Всички ритуални действия на Голяма Задушница, които се извършват, са свързани с душите на умрелите. Сунтринта се извършва заупокойна молитва в храмовете. Хората носят в църквата приготвената обредна храна и вино, които се прикаждат от свещенника. Обредната храна се състои предимно от варено жито, тъй нареченото коливо и обреден хляб.
След службата вярващите се отправят към гробищата, където почиват техните покойни близки. Една част от обредната храна те оставят на гроба, а другата част я подават за Бог да прости. Освен храна на гробищата се носи и червено вино. С него близките на починалите поливат гроба.
Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която, пак според народните вярвания, осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.
На следващия ден след Голямата Задушница българите отбелязват един от първите пролетни празници, а именно Месни Заговезни.
