Снимка:
Снимка: / Изложба Мъжки времена
Мъжки времена
101739
Мъжки времена
  • Мъжки времена
„Жена мъж прави, жена мъж разваля”. „Мъжът е като кучето – все е навън. Жената е като котката – стои си при огнището”. „Мъжът и жената са двете части на едно цяло”. „Жена ражда мъжа, жена го прави мъж, жена ражда децата му, включително и синове. И накрая, като се имат предвид статистическите данни, жена изпраща мъжа в последния му път, където по-късно ще го последва, за да се открият за вечен живот – според християнската вяра”.
 
„Женската сила е невидима, но присъства зад всяко едно действие на мъжа”, убедена е Румяна Денчева, куратор на изложбата „Мъжки времена”, която може да бъде разгледана в изложбените зали над Шарланджийската работилница в музей „Етър”. Представеното е плод на дългогодишни проучвания, по различни теми, които не са пряко свързани с темата за мъжете.
 
„Идеята да представим „Мъжки времена” дойде напълно естествено, след като събрахме достатъчно предмети по време на проучвания по други теми. Сега имаме възможност да покажем обстановката, характерна за един мъж в миналото.
 
За жената светът е затворен в дома й. За мъжа е всичко останало. Не че мъжете не са отговорни. Има една поговорка, че когато обичат майката я боли сърцето, а бащата ръцете. Защото мъжът работи, той издържа едно семейство. Той е хранител и бранител, много ценен за поколенията. Били са времена, когато бащата е „истински дирек” в семейството. ” 

Снимка:
Изложба Мъжки времена

Изложбата обхваща периода от края на ХІХ до 40-те години на ХХ век. В нея може да се видят различни етапи от живота на мъжете. Когато в семейството се ражда момче, казват – „Булката доби дете”. Когато е момиче – „Булката доби момиче”.
 
„За периода, за който говорим, мъжът си е мъж, жената – жена. Има достатъчно ясно разграничение на ролите. Всеки има своите задължения и права. Смея да твърдя, че жените, особено в Балкана, имат права, за които другаде само могат да мечтаят”, разказва Румяна Денчева.
 
Гадаенето за пола на бебето започва още при ранната бременност на булката. Тайно поръсват със сол главата й, за да я наблюдават. Ако се пипне по носа – момче ще роди. Докосне ли устата си – момиче ще е. Хората наблюдават и помнят какво казва предходното дете. Ако първите му думи са насочени към мъжете в семейството – следващото ще е момче. Ако са към жените – ще е момиче.
 
Децата растат. Момичетата учат-недоучват. За момчетата е различно. Изпращат ги да усвоят занаят, а в по-нови времена дори във висши училища в чужбина. Целта е да имат по-добър шанс в живота си. На момчето се възлага да успее на общественото поприще. Ролята на жената е в семейството, където е водещ фактор. 

снимка:
Изложба Мъжки времена

Румяна Денчева разказва, че до 40-те години на ХХ век, когато хората питат за една жена, въпросът е: „На кого е тази жена?”. Отговаря се с името на мъжа й, например „Колювица Минчовата”, тъй като е съпруга на Колю Минчев.
„Мога да разкажа и истински случай от този период. Момче е запитано в училище за името на майка си. То се замисля за кратко и отговаря: „Иваница Ангеловата”. А името й е Николина.”
 
От изложбата „Мъжки времена” може да се разбере защо допреди двадесетина години все още широко разпространено беше разбирането, че който не е ходил войник, не е станал мъж. Румяна Денчева представя разликите, възникнали на базата на обществените исторически промени.
 
„През период на турското робство границата между момчето и мъжа е коледуването. Когато стане коледар, момчето вече се смята за мъж. След Освобождението, когато България има своя армия, нещата се променят. Момчето е мъж, отбивайки военната си служба. След това му идва време за брак. Изложбата „Мъжки времена” показва традицията, свързана с този житейски етап.” 

Снимка:
Изложба Мъжки времена

Особено атрактивно място, представено чрез тази изложба, е бръснарницата. Едно от най-демократичните места, там са позволени свободни мъжки разговори, обсъждане на светски теми.
 
„На бръснарския стол сяда всеки – и беден човек, и министър. И получават еднакви услуги. Българинът не е много придирчив към своя външен вид. В масовия случай се бръсне веднъж-два пъти в месеца, а косата си подстригва рядко. Най-редовните са държавните чиновници, тъй като положението им в обществото го изисква. Предприемачите също.”
 
Някои от предметите в бръснарницата постъпват в „Етър”-а преди доста години, други са част от дарителската кампания, свързана с 55-та годишнина на музея, която продължава и сега. Трудно днес човек си представя ръчните машинки за подстригване, които се движат на принципа на ножиците. Може да се види и старо радио. Вълните, на които може да се слуша, отдавна не се използват. Кураторът Румяна Денчева насочва вниманието към бръснача, който е ползван от мъжете до 60-те години на ХХ век. 

Снимка:
Изложба Мъжки времена

„Не случайно се казва, че бръснарят учи занаята си на сиромашки глави. Едно трепване и човекът може да го няма. Да си бръснар е много отговорна професия. Не случайно в средните векове бръснарите са ползвани и като хирурзи. Бръснарницата е информационната служба на обществото. Водят се разговори, четата се вестници, слуша се радио, дори може да се изпие по едно кафе там.”
 
Очаквайте втората част от интересния разказ на Румяна Денчева, който продължава с представяне на мъжа в кафенето, на мъжа в домашна обстановка и на мъжа в кантората му.