Болярка, чиито очи са виждали поне един от последните владетели на Второто българско царство е носила диадемата, части от която се пазят в Регионален исторически музей - Габрово. Украшението бе обявено за Културна ценност на месец юни.
„Главата, върху която е била поставена диадемата вероятно се е прекланяла неведнъж пред Цар Иван Шишман или пред Иван Александър, като се има предвид близостта на село Здравковец, където украшението е намерено и столицата Търново. Това е била жена в разцвета на силите си, вероятно около 30-годишна. Носела е богато извезани дрехи, тежки обеци и гривни", смята Росен Йосифов, археолог в музея, който се позовава на познанията си за модата от 14 век.
От женското украшение, изработено извън пределите на страната, са запазени само две части - звено и накрайник. Но те дават представа как е изглеждала цялата диадема. Според Росен Йосифов, тя се е състояла от множество касети, изработени от тънка сребърна ламарина, върху която е имало позлата. Накрайниците на касетите са извити, за да се захващат една за друга.
В специални гнезда са поставени цветни камъни. Интересен факт е, че вътрешността на касетите е била запълнена с плат. В миналото са го напоявали с благовоние, като така се е подчертавал по един естетичен начин благородния произход на болярката, носеща този накит.
Подобни диадеми са рядкост за българските земи.
Има няколко намерени в Силистра, Монтана, други се съхраняват в Националния исторически музей, Националния етнографски музей и Националния археологически музей.
Съхраняваните в Регионален исторически музей в Габрово части от диадема са открити при археологически проучвания през 1964 година в средновековните структури на селището край село Здравковец.
Цяла такава диадема е била открита преди това в крепостта край село Крамолин. От нея се пази само снимка. В началото на 90-те години на XX век тя е била част от експозиция, представена в художествена галерия „Христо Цокев", откъдето е открадната.
„Някой е набелязал точно нея, защото нищо друго от тази изложба не е изчезнало", споделя Росен Йосифов.
Този тип диадеми се появяват в българските земи под влияние на Византия и наподобяват владетелските инсигнии. Такава диадема носи например Десислава, жената на севастократор Калоян, от известна на всички Боянската църква.
