Ако бившата еврокомисарка бе отишла на врачка преди изборите и бе задала въпрос, дали новия Европейския парламент ще има член с името Кунева, щеше да се върне удовлетворена. Заради положителния отговор. Кунева все пак ще стане евродепутат, но няма да е Меглена, а Костадинка, и няма да е от България, а от Гърция, и не от Реформаторския блок, а от СИРИЗА, и няма да е част от ЕНП, а от групата на крайната левица. То май стана нещо като оня виц с компотите и компютрите, особено актуален във времето на развития социализъм. Кога силата се превръща в слабост?
Избирателите на Реформаторския блок направиха пробив и гласуваха в значителната си степен мажоритарно. Това разбира се не е пробив на гражданското общество и на надпартийната мисъл. Вотът в блока е силно партиен. Хората на ДСБ бяха по-организирани, вероятно кандидатурата на Светослав Малинов е получила подкрепата и на значителна част от гласуващите за останалите формации в коалицията. Къде ли се крие отговора на въпроса защо това не се случи с Меглена Кунева. Дали пък нейната кандидатура все пак не е останала в значителна степен чужда на сините гласоподаватели. Ако Надежда Нейнски беше водач или поне в листата, дали блокът нямаше да има днес двама евродепути?
Може би играта не е особено сложна. На първия конгрес, при учредяването на България на гражданите, Даниел Вълчев споделил с водачите на тъй наречените „опорни екипи”, че се канят да вземат партията на Иван Костов. И изразил съжаление, че бившият премиер не се съгласил да им я даде доброволно, понеже в този случай щели да ходят при него като при „гуру” и да го почитат. Интересно защо някой е решил, че може да спечели такава игра срещу играч като Костов. Представям си усмивката му, когато е чул новината за вота с преференциите. Казват, че Светослав Малинов се ползва с личната подкрепа на Костов, чиято дума в ДСБ значи много. Твърде много, за да си позволи някой да я пренебрегне. Така е със символите. Е, когато успееш да се запазиш като символ, разбира се. А, Костов успя. Нито веднъж не „тръгна да гони дивото”. При Меглена Кунева се получава тъкмо обратното. Накрая неясно защо тя попадна изцяло в ръцете на хора, които никога не са били благосклонни към нейните политически постижения. В случая все пак става въпрос за политика, нали? В Реформаторския блок надвисва и въпроса с влиянията на партиите. Досега се твърдеше, че ДБГ е най-голямата, на базата на постигнати на парламентарните избори резултати. Затова се стигна всъщност и до конфликта с Надежда Нейнски. Дали пък ситуацията с преференциите не означава, че избирателите на Кунева са отишли към други политически формации?
И Станишев би бил удовлетворен от думите на врачката, ако преди изборите я беше посетил с въпрос "Ще спечели ли №15 на тези избори".
Въпреки че, вторият пробив на мажоритарността пък е доста комичен. Петнадесетият в листата на БСП получава впечатляваща лична подкрепа, без името му да е известно на широката публика. Дори избирателите на БСП едва ли са го запомнили с нещо по време на кампанията. Интелигентен младеж, още ненавършил 30 години, с интереси към политиката и изследовател на по-дълбоките процеси в партийната сфера. Вероятно са го сложили в листата, заради младостта му, за да се види, че БСП има подкрепата на новото поколение. Когато стана ясно колко голям брой преференции отиват при него и че има вероятност да бъде изместен лидерът Станишев от първата позиция, тръгна нещо като виц, че бабите драскали „15” където видят, за всеки случай да не объркат нещо. Това обаче е знак към самия председател на социалистите. Политическата му кариера сякаш е белязана от комични гафове. Този е последен, преди него има поне още два, за които се сещам. През 2005 стана премиер без кабинет, поради бързане и неизчислено гласуване в парламента. През 2009 г. пък се оказа, че са му отмъкнали документи, които са държавна тайна от личния кабинет. Под носа му. Или той сам ги е предоставил.
„Стига, време е за истинска левица”, написа във фейсбук Лена Енева, един от неформалните лидери и общински съветник на БСП в Габрово. Това като че ли обобщава нещата.
Коментар от вестник "100 вести".
