По повод 122-та годишнина от рождението на Цар Борис III столичани поднесоха с преклонение и почит венци и цветя на паметника на Царя Обединител при входа на Борисовата градина.
Инициативата бе на неформални монархисти от София и Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища.
Освен че 1 февруари е един трагичен ден за цар Симеон, това е и един от най-тежките в емоционално отношение дати за него. Едва 7-годишен непълнолетен цар, който се възкачва на престола след внезапната смърт на баща си Борис, научава за смъртта на чичо си княз Кирил, както и на десетки хора, които е виждал в двореца.
След 1945 г. на всеки 1 февруари вдовицата на цар Борис - царица Йоанна заръчва да се отслужи заупокойна молитва в памет на екзекутираните - или в къщата й в португалския град Ещорил, или в Мадрид.
Осъдените бивши министри, регенти и царски съветници са разстреляни в нощта срещу 2 февруари 1945 г. един по един и телата им са хвърляни в изкопана от авиобомба яма в Централните софийски гробища, след което са покрити с тонове сгурия. Присъдите са отменени през 1996 г. от Върховния съд на Република България, а осъдените са реабилитирани. Днес над този общ гроб е издигнат мемориал в памет на загиналите от комунистическия терор. Цар Симеон посещава общия гроб при първото си завръщане в страната през май 1996 г. и споделя, че е бил толкова разтърсен, че се е почувствал много зле на това зловещо място.
В пубикацията са използвани материали от сайта vsekiden.com
