Дойде ли Свети Димитър- иде зима, казват хората. Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат на Свети Георги. Според народните предания от този ден започва зимният период. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най–големите задушници.
В народните представи Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден — т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените. Народното суеверие гласи, че на Димитровден започват така наречените Миши празници. Жените не работят никаква женска работа - не предат, не плетат, не тъкат, не хващат хурка и вретено, да не разсърдят мишките, че да проядат всичко, работено през годината. Но и мъжете не гребат жито от хамбара, не оронват нито зрънце от събраната царевица, само замазват с кал хамбара, праговете и ъглите, с вярата, че замазват очите на мишките.
Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни. “ОколоДимитровден е една от най-големите задушници, на която задължително всеки раздава варено жито и питки за помен”, каза етнографът Ангел Гоев от “Етъра”. На Димитровден се гадае за бъдещото плодородие. Светецът трябва да бъде омилостивен, за да закриля стопанските начинания и реколтата през следващия цикъл.
Трапезата за Димитровден е богата с много месо. Задължителните ястия, които трябва да присъстват на празника, са: курбан от овче месо, яхния от петел и пита с ябълки. На този ден празнуват Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димана, Димитра, Димитрана.
