"Приятел, може ли за малко"? С тези думи момче на видима възраст 13-14 години протяга ръка, в която разтворена стои някаква бележка.
"Приятел, приятел, чакай, приятел", продължава с призивите си момчето, ако го подминеш. Формулата на успеха във всяко начинание е постоянството. И то го проявява. Тръгва след човека, за да издекламира предварително научените думи. Ако се заслушаш, става ясно, че бележката която държи в ръка, е рецепта за лекарства на баща му.
Естествено, че от теб се очаква да дадеш някакви пари. По лицето на момчето е изписано известно умиление и някакво покорство, но едва ли човек би откликнал. Още повече, ако е видял как майката, жена в много добра за професионална реализация възраст, секунди по-рано му е мушнала въпросната рецепта в ръцете. Тя не се намесва, стои на десетина метра и се прави, че чака някого.
Разбира се, това не са службите за закрила на детето, на които тя би обяснила: "Малкият просто си говори с човека".
Друг младеж, поне 10 години по-голям от момчето с рецептата, пък си е избрал да обикаля около храмовете в централната част на Габрово. Той си има друга версия - парите му трябвали за една закуска. Бил гладен. Говори с леко изтънял глас, погледът му също е умилен. Ако му кажеш да се хване на работа, има дежурен отговор - нямало къде, никой не го искал. Този младеж може да бъде видян да тегли количка с разни предмети, намерени в съдовете за смет.
Все пак работи момчето, само че същността на работата му е по-различна от представите на повечето хора. Като се замислиш, не му е лесно. Количката понякога е доста тежка, а за да получиш пари от минувачите се изисква да имаш известна доза актьорски талант. И да го приложиш.
