„Централен Балкан“ съхранява неповторимата природа,  традициите и поминъка на Средна Стара планина
„Централен Балкан“ съхранява неповторимата природа, традициите и поминъка на Средна Стара планина / НПЦБ

Национален парк „Централен Балкан“ отбеляза своя 24-ти рожден ден. На този ден се навършват 24 години от създаването на една от най-големите по площ и най-богатата на видове защитени територии в България – акт на признание за значимостта на Балкана за съхранението на природата и българщината.

„Централен Балкан“ е обявен като народен парк на 31 октомври 1991г., за да съхрани в полза на обществото неповторимата природа на Средна Стара планина и свързаните с нея традиции и поминък. През 2000 г., с приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за защитените територии (1998), „Централен Балкан” е прекатегоризиран в Национален парк.

Разположен е на площ от 720 кв. км в централните части на Балкана. Скалистивърхове и заравнени била рисуват живописната линия на хоризонта. Тесни каньони иусойни ждрела, скали и скални стени, дълбоки пропастни и водни пещери допълваттипичните за пейзажа черти. Изобилните води са сред богатствата на Парка. В неговата територия са формирани части от водосборните басейни на реките Вит, Осъм, Янтра, Марица и Тунджа. Отличителна черта са многобройните внушителни водопади – Райското пръскало, Кадемлийското, Видимското и десетки други.

Горите са естествени, вековни и заемат около 61% от площта на Парка. 84,8% от тях са широколистни. Основният вид е обикновеният бук със средна възраст на буковите съобщества 133години. Буковите гори, заедно с тези в непосредствена близост до Парка, заемат приблизително 60 000 ха и представляват един от най-обширните и най-компактни, относително неповлияни от човешка дейност масиви от този вид в цяла Европа. Смърчът и елата определят облика на иглолистните и смесените гори. В участъка между върховете Картала и Юмрука се намира най-северното в света и единствено за Стара планина естествено находище на бяла мура – вид, срещан само на Балканския полуостров.

Редуването на храсти и треви се наблюдава по протежение на горната граница на гората до билото на планината. Сред доминиращите видове тук са сибирската хвойна, черната боровинка, връшнякът и по-ограничено – малината, мечото грозде. Интерес представлява клекът, чието находище е единственото сега известно в Средна Стара планина.

В „Централен Балкан“ са установени 1 689 вида висши растения. Това представлява 41% от видовото разнообразие на флората на България. Знак за консервационната значимост на Парка са опазваните 78 вида, защитени по Закона за биологичното разнообразие, 23 вида български и 75 вида балкански ендемита, включените 120 вида в Червения списък на висшите растения в България, 58 вида в Червената книга на България и 17 вида в Червения списък на видовете на IUCN.

Сред българските ендемити емблематични са представителите на род шапиче, старопланинската иглика, български ранилист, троянска камбанка, балканска теменуга. Типични за Парка балкански ендемити са балканска власатка, силивряк, влакнеста чубрица. Поради своята уязвимост и атрактивност заради събиране, особено внимание заслужават ценни видове като нарцисоцветна съсънка, мечо око, росянка, жълта и петниста тинтява, еделвайс, планински крем, старопланинска иглика, златен корен, алпийска роза и др.

В „Централен Балкан“ са установени 2 366 вида безгръбначни животни, сред които 69 вида са балкански ендемити, 31 вида – български, 20 вида – локални.

Установени в Парка са 307 вида гръбначни животни – 3 вида риби, 9 вида земноводни, 15 вида влечуги, 220 вида птици и 60 вида бозайници.

Паркът е от международно значение за опазването на три световно застрашени вида – ловен сокол, царски орел и ливаден дърдавец. Тук е най-многочислената в България популация на белогърбия кълвач.

Сред бозайниците са установените 18 вида прилепи, всички те включени в Директивата на ЕС за местообитанията, в приложенията на Бонската и Бернската конвенции. Популацията на Европейския лалугер в Парка е от световно значение. Обекти на строга защита са вълкът – световно застрашен вид, както и кафявата мечка – рядък вид, с категория „застрашен“ в Червената книга на България. Паркът е убежище на пъстрия пор – уязвим вид в Червения списък на IUCN,  на защитената видра, на дивата котка – вид, обект на национална и международна защита.

Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ изказва благодарности на всички свои съмишленици и партньори, подкрепили усилията ѝ за опазване красотата и първичността на природата в района на Средна Стара планина.