Жители на каварненското село Белгун инициират спасяването на ценни икони на тревненския майстор Захария Цанюв и неговите синове. Акцията подемат бившият кмет Ангел Демирев, неговата съпруга Йорданка и бившият секретар на читалището в селото Маргарита.
Реликвите се намират в 150-годишната църква "Св.Св. Кирил и Методий" в село Еникьой в Северна Добруджа, Румъния, което сега се именува Михаил Когълничану. През 1858 г. то е създадено от тракийци от Земенци, Ямболско. Няколко години след това, те вече събират пари и строят храм - на място, дарено от Ангел Греков - бащата на Йорданка Демирева. През 1866 г. Васил Левски става първият български учител в селото, като местните го помнят и като черковен певец. Той дарява на храма икона на Светите братя Кирил и Методий, изографисана от Стефан Цанюв, чийто баща Захария Цанюв и братя - Никола и Цаню, са майстори на всички икони в църквата. Сред тях има на Йоан Кръстител, Тайната вечеря, Рождество Христово, Вознесение Христово и други, някои са със запазени ктиторски надписи.
Българите - жители на Еникьой, при Възвръщането на Южна Добруджа на България в 1940 г. са преселени основно в селата Белгун, Септемврийци и Било. Старата църква, в която се намират иконите, от 2011 г. стои заключена, защото оттогава жителите на Михаил Когълничану имат новопостроен храм, който посещават. Иконите се пазят само с катинар и управата на селото се страхува от кражби, разказват белгунци, които поддържат добра връзка с еникьойци и често си разменят визити и концерти. Те се надяват, че от румънска страна няма да има пречка иконите да се завърнат в България. Предлагат творбите на тревненските майстори да станат част от сбирката на Регионален исторически музей Добрич, а някои от тях да бъдат подредени в храма в Белгун - "Св. Цар Борис I".
Въпросът вече е отнесен до министъра на културата Петър Стоянович.
Ангел Демирев е бивш председател на Общинския съвет на община Белгун, в чиято територия са влизали няколко села, бил е и два мандата кмет на селото. През социализма Белгун има 1 200 жители, а общината - 3 000. Селото е сочено за образцово по хигиенизиране и благоустрояване. В 50-те години на ХХ век се правят полезащитни пояси, регулация на селата, а Ангел лично участва със съселяните си в строителство на водопроводи, 25 километра канализация, улици и пътища, в поставянето на електрически стълбове и прокарване на телефонни кабели. От 60-те години селото има основно училище, детска градина, клуб на пенсионера, здравно обслужване с родилно, фурна, дори и млечна кухня. Оформен е осем декара парк с арка на входа, чешма и шадраван. Читалище в селото е построено от дошлите от Румъния българи още през 1942 г., като по-късно в 1974 г. е създадена новата сграда с киносалон с 260 места и библиотека. В най-силните години има четири-пет детски състава, лазарки и други групи.
Сега в селото живеят едва 260 души.
Чуйте в аудиото подробности от бившия секретар на читалището в Белгун.
