Приключи договарянето за извършване на доболнична и болнична помощ за тази година, съобщи директорът на Районната здравноосигурителна каса д-р Бисерка Пачолова. Сключени са индивидуални договори със 104 общопрактикуващи лекари и с 8 групови практики, с 50 специалисти и 2 практики и с 88 стоматолози и 12 дентални практики. Има и една специализирана хирургична дентална помощ. Аптеките с договорни отношения с РЗОК са 34, 5 от тях имат сключени контракти за обслужване на ветерани и 3 - за военноинвалиди.
Касата има от тази година нов договорен партньор – лаборатория за клинични изследвания, която е базирана в Стоматологията. Сключени са и договорите с 8 медицински центъра, двете ДКЦ-та в Добрич и Центъра за психично здраве.
Клиничните пътеки в болниците са общо 318. В МБАЛ-Добрич броят им е 210 - с 1 повече от м.г. В болницата в Каварна ще има 13 пътеки повече и те са хирургични. В Балчик ще работят по общо 34 пътеки, при 29 през миналата година, а в болницата за рехабилитация „Тузлата” – по 7.
Има леко завишение на цените на някои от пътеките – например с 10% по-скъпи са пътеките по специалност инфекциозни болести и муковисцидоза.
През миналата година в РЗОК-Добрич са подадени 16 жалби. Те са срещу лични лекари за лошо отношение и за отказ за даване на направление, срещу болница за взети от касата суми за неосигурен пациент, срещу аптека за отказ да даде лекарства с рецептурна книжка и др.
Една от жалбите е от гражданин, притежаващ личен универсален код за достъп до здравното си досие. Чрез него той проверил дейностите, които са му извършени, и видял, че има описан профилактичен преглед, който на практика не му е извършен, но е отчетен от джи-пито. Лекарят е бил санкциониран.
До момента 685 добруджанци са получили личен универсален код за достъп. Процесът стартира през април 2013 година, като обаче интересът към него намалява.
Проектът за електронна здравна карта и електронна рецепта е внесен в парламента и се очаква те да бъдат въведени до края на 2015 година. „Надявам се, че това ще се случи, защото е полезно и за пациентите, и за лекарите, и за болниците. Това е здравен паспорт, който съдържа цялата информация за здравния статус на пациента. Сложността идва от създаването на информационната система – проблемът е и финансов, и технически. Електронната рецепта е цифров вариант на стандартната. Въвеждането й също е свързано с технически решения – пренастройка на софтуера на лекарите и фармацефтите и изграждане на централизирана онлайн система”, коментира д-р Пачолова.
