Романът „Земя и корени“ на Севда Костова (1921 – 2002) ще бъде представен от 17.30 часа Дом-паметник „Йордан Йовков“. Гост на събитието ще бъде редакторът на книгата Христо Георгиев.
Романът е отпечатан 35 години след написването му, в началото на 2017 г. от софийското издателство „Синева“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и на Община град Добрич. Самата авторка не успя да доживее излизането на тази своя книга на бял свят. Ръкописът е завършен 1982 г., разказа пред Дарик Кремена Митева от литературния музей, която се е познавала лично със Севда Костова. За съжаление, когато през 90-те години започват да излизат произведения на авторката - начело с романа "Пенелопеида", не идва ред на тази творба. Откривател на писателката, родена в Добрич, но живяла по-късно във Варна, е Никола Радев. Според Митева, най-ценното в "Земя и корени" е високият стил и начетеност, препратките към румънската и латинска култура, оценките на нрава и характера на добруджанци. "Севда Костова бе много умна и интелигентна жена, която четеше много - целият й дом във Варна бе една библиотека", разказва Митева. Опити да се издаде "Земя и корени" се правят от 2000 г. в Добрич. През 1998 г. се провежда среща с писателката, на която тя присъства. Севда Костова си отива от света през 2002 г., Пет години по-късно, Сдружението на писателите в Добрич и изданието му "Антимовски хан" (по случай неговата 10-годишнина) организират паметна вечер за Севда Костова, предшествана от литературно изследване и популяризиране на творчеството й.
Макар и само няколко месеца на книжния ни пазар, новото издание получава висока оценка от критиката и се превръща в едно от литературните събития на 2017 г. Кремена Митева сподели, че оценките на специалистите са: "от чекмеджето "Земя и корени" влиза направо в класиката".
Книгата възкресява миналото на Добрич и Добруджа от 30-те и 40-те години на ХХ век. Писателката разказва за своите два рода - Даскалдимитрови и Алтъколачеви, за баща си - Димитър Паскалев, член на Добруджанската революционна организация, за това как е изглеждал Добрич - с изключителни подробности. Спомените й са живи, описанията на хора и характери - удивително витални и създаващи ярки представи. Автобиографичният поглед към личностите и събитията от онова време придава изповеден характер на повествованието.
Добруджанските картини са видени през очите на едно израстващо момиче, но са осмислени с мъдростта на зрялата жена. Мъдрост, придобита от житейските уроци, но обогатена от световната култура и литература. Писателката не просто разказва за отделни хора и случки, тя се опитва да улови характерологията на събитията. Затова романът е проникновена визия за същностното в природата и нрава на добруджанци: „Хората сред това поле и под това небе придобиваха непривични за българина черти. Те бяха дошли тук като американските заселници в Дивия запад. Бяха се промъкнали… поединично или на малки групи сред степната пустош – рядко населена с татари и турци, и бяха останали завинаги да живеят в тази безводна равнина, покрита с трева, висока колкото човешки ръст и дори повече. Едно място без пътища и без закони, където зиме и лете скитаха глутници вълци и духаха ветрове от всички посоки!”.
Романът е отпечатан 35 години след написването му, в началото на 2017 г. от софийското издателство „Синева“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и на Община град Добрич. Самата авторка не успя да доживее излизането на тази своя книга на бял свят. Ръкописът е завършен 1982 г., разказа пред Дарик Кремена Митева от литературния музей, която се е познавала лично със Севда Костова. За съжаление, когато през 90-те години започват да излизат произведения на авторката - начело с романа "Пенелопеида", не идва ред на тази творба. Откривател на писателката, родена в Добрич, но живяла по-късно във Варна, е Никола Радев. Според Митева, най-ценното в "Земя и корени" е високият стил и начетеност, препратките към румънската и латинска култура, оценките на нрава и характера на добруджанци. "Севда Костова бе много умна и интелигентна жена, която четеше много - целият й дом във Варна бе една библиотека", разказва Митева. Опити да се издаде "Земя и корени" се правят от 2000 г. в Добрич. През 1998 г. се провежда среща с писателката, на която тя присъства. Севда Костова си отива от света през 2002 г., Пет години по-късно, Сдружението на писателите в Добрич и изданието му "Антимовски хан" (по случай неговата 10-годишнина) организират паметна вечер за Севда Костова, предшествана от литературно изследване и популяризиране на творчеството й.
Макар и само няколко месеца на книжния ни пазар, новото издание получава висока оценка от критиката и се превръща в едно от литературните събития на 2017 г. Кремена Митева сподели, че оценките на специалистите са: "от чекмеджето "Земя и корени" влиза направо в класиката".
Книгата възкресява миналото на Добрич и Добруджа от 30-те и 40-те години на ХХ век. Писателката разказва за своите два рода - Даскалдимитрови и Алтъколачеви, за баща си - Димитър Паскалев, член на Добруджанската революционна организация, за това как е изглеждал Добрич - с изключителни подробности. Спомените й са живи, описанията на хора и характери - удивително витални и създаващи ярки представи. Автобиографичният поглед към личностите и събитията от онова време придава изповеден характер на повествованието.
Добруджанските картини са видени през очите на едно израстващо момиче, но са осмислени с мъдростта на зрялата жена. Мъдрост, придобита от житейските уроци, но обогатена от световната култура и литература. Писателката не просто разказва за отделни хора и случки, тя се опитва да улови характерологията на събитията. Затова романът е проникновена визия за същностното в природата и нрава на добруджанци: „Хората сред това поле и под това небе придобиваха непривични за българина черти. Те бяха дошли тук като американските заселници в Дивия запад. Бяха се промъкнали… поединично или на малки групи сред степната пустош – рядко населена с татари и турци, и бяха останали завинаги да живеят в тази безводна равнина, покрита с трева, висока колкото човешки ръст и дори повече. Едно място без пътища и без закони, където зиме и лете скитаха глутници вълци и духаха ветрове от всички посоки!”.
