Родителите оставят децата си на училище като дрехи на гардероб и искат някой друг да поеме грижата за тях, докато те самите търсят как да свържат двата края и да осигурят хляба. Става дума за нормалните хора, не за псевдо бизнесмените. Това каза учителят по български език и литература Георги Коновски в предаването Дарик Кафе. Той смята, че в битката за духа на децата учителите се изправят пред две фигури – вековечното добро и зло и няма нищо друго. Трябва малкото същество да бъде накарано да повярва и да се подтиснат мързелът, пороците, злата същност.
Всички на 18 сме били такива – кой ще ти мисли за бъдещето, за матури и резултати, ти не знаеш какво ще правиш довечера, което е много по-важно. Матурите са вход само към някои малки и не престижни ВУЗ-ове и затова учениците не им отдават значение. Те си казват – да изкарам тройка, защо е повече, след като ще го впишат в дипломата, а тя няма да ми трябва нагоре.
Поради това, тъй наречените реформи в училищното образование, които предвижда новия законопроект, вече приет на 26 март от Министерски съвет, са целофан и захарен памук, смята Георги Коновски. Той отказа да постави слаба оценка на министър Даниел Вълчев в края на неговия мандат, тъй като това би значело да повтаря класа, а според него това няма да е добре. Той е много интелигентен, хитър и умен, призна учителят, но ако искаше наистина да прави някакви реформи имаше 4 години на разположение и се питам защо не направи нищо. Новите мерки за външно следене, предразполагат към прикриване на отсъствия, за да се изкара всяко училище по-голям шампион и по-дисциплинирано. Заниманията на МОН с религиозни символи, кръстчета, забрадки, униформи, стройни редици и други знаци от отминало време, са израз на бумащината и методите на цялата администрация там, която работи така. Но все пак министърът ги подписва тези техни решения и измислици. Това измества истинската реформа.
Важните духовни неща като образование, здравеопазване и сигурност отдавна са притиснати извън фокуса на вниманието, заменени от моментни клюки и събития като отвличания и убийства, които не интересуват нормалния човек. Но детето живее в тази среда – то е копие на обществото и поради това днешните деца са изключително меркантилни, каквото и обществото ни, смята Коновски. Не бива да се принизяваме до заключението „Добър ли е материала ни”, но мнението на пенсионерите по улиците, подвикнато след някое хлапе: „На какво те учат в училище!” трябва да се изкорени. В училище то е за няколко часа, от 24-те на денонощието, за 5 дни от седмицата, ако не отсъства, а какво се случва с него в другия – по-голям период от живота му? Родителите са във вечно тичане за хляба и бързат да оставят децата си като на гардероб в училището и в детската градина, за да не се занимават с тях изобщо. Те искат да оставят това изцяло на грижите на други. Духовното възпитание не се практикува, което е пагубно за поколението. Защото у дома е мястото, където трябва да се покаже на детето какъв път да избере и да се подготви за това, което го очаква.
Също като бизнесмена Киро Киров, учителят Коновски сподели, че препоръчва на децата си да заминат за чужбина. Характерният български национализъм като че ли започва да отстъпва пред безнадеждността. Разговорът с него бе провокиран от новия законопроект за училищното образование, който все пак не се знае дали ще бъде гласуван в този мандат на НС, но и от едно съобщение, което се появява в интернет форуми и в коментари в новинарските сайтове. То гласи, че има инициатива за отменяне на задължителното изучаване на българската граматика. Че това е предложение на Лютви Местан от ДПС, прието на първо четене на 20 март. Към съобщението има линк, който води към петиция срещу предложението, а тя е от същите дати, но 2008-ма година. Въпреки това, коментиращите не обръщат внимание на това недоразумение и пишат ли пишат. Това, според Коновски се дължи на тоталното отвращение на българина от политическата система в родината ни. Те са готови да повярват на всичко, което те /политиците/ направят и гласуват, на всяко ново безумие. Тук са заменките в последния момент, корупцията, даването на власт на неподходящи хора, компромисите в името на управляване и могъщество, на пари…
В битката за духа и душата на децата сме изправени само срещу собствените им дяволи, а те са родени от нашия пример. Така излиза, че се борим срещу своето зло и трябва, както в приказките, доброто да победи. Това и децата го знаят.
