Прогноза на Зорница София за Балканите
Прогноза на Зорница София за Балканите / Дарик Добрич
"Прогноза" на Зорница София за Балканите
19913
"Прогноза" на Зорница София за Балканите
  • "Прогноза" на Зорница София за Балканите

Новият филм на Зорница София - режисьорът, нашумял с „Мила от Марс", се показва в Добрич в продължение на една седмица. 28 май е последният ден, а на 27-ми самата тя отговаря на въпроси след прожекцията. Поканата е дошла от собствениците на кино „Икар".
Зорница София бе гост на "Добрич следобед" по Дарик радио, за да разкаже повече за своята „Прогноза". С нея разговаря Валентина Добринчева:

Как върви разпространението на филма по кината в България? Гледа ли се?

Гледа се, доволни сме. По принцип в момента, летният сезон не е най-силният за кино, но въпреки това мисля, че имаме резултати като „Стар Трек", което надминава очакванията ми, и независимо какви са крайните цифри, по-радващ е фактът, че тези хора, които го гледат - естествено едни го харесват, а други не - но тези, които го харесват, го харесват по начин, който на мен много ми допада. Стават фенове, непознати хора ми пишат имейли, че завели 10 свои приятели. Един беше писал от Пловдив, че завел 15 свои приятели, аз му обещах процент. Това ми е приятно, защото мисля, че говоря на език, който... не искам да кажа младите хора разбират, а по-скоро съвременните хора разбират, защото това е съвременна история без възрастови ограничения.

Аз също си мислех доста за възрастовите ограничения, докато гледах филма. Дали някои мои приятели на средна възраст ще го разберат и приемат, но това си е вече личен въпрос. Тук хората ходят, според мен с желание на български филми, но често излизат разочаровани и затова исках да те питам какво мислиш, че е твоето омайниче, с което привличаш хората, на които, казваш, им харесва филмът?

А така, такъв въпрос досега не са ми задавали и това е много приятно, тъй като обичам нови въпроси и не обичам да се повтарям.

Ако мога да ти помогна, споделяли са с мен схващане, че в малка страна трябва да се правят филми, и те биха били по-успешни, с малки хора, малки истории, а тя и твоята е такава горе-долу.

Не знам какво значи малки хора. Не знам какво е моето омайниче също - може би трябва да си помисля един-два дена. Това, което мисля, че резонира добре в хората, специално в историята на „Прогноза", а и в другите филми, които съм правила, но особено в „Прогноза", е това, както вече казах, че е съвременна история, говори се на език, който ние говорим, не е някакъв измислен със сложни думи, които актьорите произнасят трудно и с отвращение. Това се дължи на начина ни на работа, защото аз им давам много голяма свобода. Те, след един сравнително продължителен репетиционен период, на терен ги оставям да си разиграват коня буквално, защото вече им вярвам. Това е част от отговора, а другата част е, че историите, които се опитвам да разказвам и ми харесва да разказвам, са до голяма степен взети от живота, компилация от неща, случили се на мен и на мои приятели.

Да, там има една лондонска нишка, която исках да попитам дали е нещо случило се?

Е, лондонската точно не е. Той е почти типажен вече този образ на българка, която отива да учи в чужбина, пък иска да пробие, и двете сигурно познаваме 10 такива момичета. Конкретните истории от живота за мен са много вкусни да бъдат разказани, аз специално вярвам, че животът има най-голямото въображение и на мен не ми харесва да си измислям, в смисъл на „Дай сега да си намисля една много умна история.".  Напротив - интересно ми е да бъда добър наблюдател. Два примера има във филма - оставането на Маргарита на моста е истинска история - моят любим мъж ме забрави 4 часа на една бензиностанция и доста си премислих живота; а загубването на Маргарита в морето е случка на една моя приятелка.

Виждам, че за сценария ти си се доверила на себе си.

Със двама съсценаристи - Емил Бонев и Алексей Кожухаров.

Дали има добра работа между киното и литературата в България?

Откъде да знам. Така обобщителен въпрос, аз обичам конкретни въпроси, на които мога да отговоря... Искаш да кажеш дали има добри адаптации?

Дали се изкушаваш да ползваш нещо, вече написано, или предпочиташ сама да си пишеш?

Разбирам. Ами по принцип за добри адаптации, за мен идеалите са примерно „Време разделно" - чудовищно добра адаптация. Много искам да намеря роман или някакъв добър текст, който да адаптирам, и още не съм го срещнала, което ми е много тъжно, защото много ме уморява процеса на писане. В момента пиша два нови сценария и поради това, че не си намирам литература, се налага аз да си ги измислям, или както се разбра да наблюдавам хора, характери, случки, които да ги разкажа в история, която първо на мен да ми е интересна, за да може после по някакъв магичен начин да стане интересна и на други хора.

На мен като че ли ми беше най-интересна нишката на европеецът Марко - дали той ще може да приеме различните, а то в крайна сметка май накрая се събрахме себеподобните, а другите останаха някъде и не знаем дали ни приемат. Ние искаме ли да се интегрираме, българите, или искаме да останем особняци?

А има ли нужда? Малко или повече, забелязвайки какво се случва с глобализацията, от една страна е хубаво да сме в ЕС - повече сигурност, по-лесно пътуваме, но от друга се претопяваме, различията ни изчезват, което също има добри страни, но... уникалността се размива, изчезва. Но във филма на мен ми е по-интересно да задавам въпроси, а не да давам отговори. В тази история е малко обърнат Вавилонският символ, където хората строят една кула и говорят на един език, Господ им отнема единия език, те престават да се разбират, кулата се срутва. В моята история, колкото и да сме различни ние от балканските държави - групата сърфисти на турския остров, те се разбират, защото имат обща цел и приятелство. Когато вятърът спира, вече нямат обща цел и са изолирани, заради което започват да се карат и да говорят на английски, макар че това ли е разбирането? Разбирането е чрез езика на любовта - колко е просто всъщност казано, но обхваща всичко. Тези въпроси са ми интересни, а отговорите нека са различни за всеки - важното е да си ги задават.

Актьорите дълго ли учиха чужди езици? Асен Блатечки говори на македонски...

На Блатечки учителят му по език беше Стефан Щерев, който играе сърбина във филма. Това е един актьор феномен, който вие може би не познавате /в момента води „Да разлаем кучетата" по Нова ТВ б.р./, защото той почти не играе в България - играе в Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и всички държави от екс Югославия на техните езици съвършено. Даже по-миналата година беше номиниран в Сърбия за най-добър сръбски актьор, което на сърбите не им се случва всеки ден и показва колко той е успешен в тези страни. Той не е просто полиглот, то е дар неговото и той си изигра перфектно сърбина, въпреки че аз каствах сърби за тази роля.

А хърватинът Марко какъв е като националност?

Той е най-горещият сега млад хърватски актьор.

По традиция хубава музика в твоите филми. Явно добре работиш с българските групи и музиканти?

Доброто е, че имам много приятели музиканти. Те ми дават дема, които още никой не е чул, докато си пиша сценариите и някак нещата ми се наместват. И с Блуба Лу вече втори филм заедно, с Рони трети - тя ми направи цялата музика за един от документалните филми, с Рупето втори път след „Мила от Марс" и сега за първи път имам две чуждестранни групи...

А ще има ли такъв богат фестивален живот и „Прогноза", както „Мила от Марс"?

Той си продължава да си ходи на фестивали филмът. Миналия месец имахме премиера в Щатите. Пък сега имаме интерес да го разпространим на кино в страните от екс Югославия. Това са 7 страни и ако успеем да подпишем този договор, ще бъде супер.

Пожелаваме ти успех тогава от Добрич!

Неща, които ги няма във втората част на интервюто, можете да чуете в прикачения файл!