Община Добрич да поиска от държавата безвъзмездно да й прехвърли собствеността на бившата ЖП гара Юг, предлага групата съветници от ГЕРБ в Общински съвет Добрич. Идеята ще се разгледа на предстоящото заседание на 30 октомври. Мотивът за прехвърляне на частната държавна собственост на местната власт е да може да се предприемат ефективни действия по нейното възстановяване и опазване. Освен това в докладната съветниците припомнят, че на 21 септември т.г. Народното събрание единодушно обяви Добрич за „Град на Българската бойна слава“. Според тях, придобиването на бившето приемно здание на железопътната гара ще бъде последваща стъпка в опазването на историческото наследство, свързано с Добричката епопея.
Сградата е построена през 1910 г. и е свидетел на много исторически събития. При оттеглянето на румънските войски през паметната за Добрич 1916 г., когато румънците са принудени да напуснат пределите на Южна Добруджа, озверени че трябва да отстъпят, ден преди оттеглянето си, те пленяват невинни българи и ги затварят в чакалнята на гарата. На 3 септември 1916 г., преди отстъплението си, румънските войски избиват 57 затворени пленници. Жп гарата е била свидетел и на друго трагично за историята на Добруджа събитие - тук са били натоварени онези добруджанци, които след това са откарани в концентрационните лагери в Молдова. Освен това е била важен комуникационен и логистичен център на войските от Трета българска армия по време на Освобождението на Добруджа през 1916-1917 г. През 1940 г. на тази жп гара са били посрещнати първите представители на гражданската администрация, която е трябвало да поеме управлението на Южна Добруджа след подписването на Крайовския договор.
Сградата е обявена за паметник на културата, а булевардът, минаващ пред нея носи името „Добричка епопея“. През 2010 г. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ предоставя управлението на сградата на Областния управител на Добрич. Понастоящем имотът е частна държавна собственост, вписан в Службата по вписвания 2010 г. и представлява земя с площ 1 168 кв. м, с две двуетажни сгради (бивши канцеларии) с по две помещения на първи етаж, стълбище и три помещения на втория етаж; както и бивша чакалня 196 кв.м, състояща се от пет помещения.
"През 2017 г. при пожар са опустошени 600 кв. м окачен таван и изолация, както и 100 кв. м каменна облицовка от подлеза към жп гарата. Сградата на приемното здание е в окаяно състояние и ако не се предприемат действия по нейното възстановяване този символ от местно значение ще бъде безвъзвратно разрушен и изгубен като културно наследство", е записано още в докладната на съветниците от ГЕРБ. Те предлагат, ако бъде одобрено, искането за безвъзмездно придобиване на собствеността на гарата да се изпрати от кмета до министъра на регионалното развитие и благоустройството, който да внесе предложение до Министерски съвет.
Сградата е построена през 1910 г. и е свидетел на много исторически събития. При оттеглянето на румънските войски през паметната за Добрич 1916 г., когато румънците са принудени да напуснат пределите на Южна Добруджа, озверени че трябва да отстъпят, ден преди оттеглянето си, те пленяват невинни българи и ги затварят в чакалнята на гарата. На 3 септември 1916 г., преди отстъплението си, румънските войски избиват 57 затворени пленници. Жп гарата е била свидетел и на друго трагично за историята на Добруджа събитие - тук са били натоварени онези добруджанци, които след това са откарани в концентрационните лагери в Молдова. Освен това е била важен комуникационен и логистичен център на войските от Трета българска армия по време на Освобождението на Добруджа през 1916-1917 г. През 1940 г. на тази жп гара са били посрещнати първите представители на гражданската администрация, която е трябвало да поеме управлението на Южна Добруджа след подписването на Крайовския договор.
Сградата е обявена за паметник на културата, а булевардът, минаващ пред нея носи името „Добричка епопея“. През 2010 г. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ предоставя управлението на сградата на Областния управител на Добрич. Понастоящем имотът е частна държавна собственост, вписан в Службата по вписвания 2010 г. и представлява земя с площ 1 168 кв. м, с две двуетажни сгради (бивши канцеларии) с по две помещения на първи етаж, стълбище и три помещения на втория етаж; както и бивша чакалня 196 кв.м, състояща се от пет помещения.
"През 2017 г. при пожар са опустошени 600 кв. м окачен таван и изолация, както и 100 кв. м каменна облицовка от подлеза към жп гарата. Сградата на приемното здание е в окаяно състояние и ако не се предприемат действия по нейното възстановяване този символ от местно значение ще бъде безвъзвратно разрушен и изгубен като културно наследство", е записано още в докладната на съветниците от ГЕРБ. Те предлагат, ако бъде одобрено, искането за безвъзмездно придобиване на собствеността на гарата да се изпрати от кмета до министъра на регионалното развитие и благоустройството, който да внесе предложение до Министерски съвет.
