"Кръстовден" е един от най-важните и тържествени църковни празници -"Въздвижение на Светия Животворящ Кръст Господен". По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.
Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. На този ден денят и нощта се "кръстосват" - изравняват се по продължителност. От Кръстовден или от Симеоновден (13 ноември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник. В този ден се организират и общоселски събори, на които колят курбан за здраве. Започват есенните седенки.
В първите три столетия християните не притежават Кръста на Христос. Търсенето му започва по заповед на император Константин Велики. Както отбелязва Александрийската хроника от IV век, Елена - майката на императора, също отива в Ерусалим и открива Христовия кръст. Поставят го в сребърен съд във великолепния храм, издигнат от Константин Велики над предполагаемата Голгота. Базиликата е осветена на 13 септември 320 г. Следващият ден е отреден за почит към Кръста на Христос.
Почти сто години по-късно Йерусалим е завладян от персите. Техният цар разрушава храма на Константин, плячкосва всичката църковна утвар, както и кръста на Христос. Още същия век обаче Йерусалим е освободен от византийския император Ираклий (арменец по произход). Той връща Христовия кръст, като сам го занесъл до Голгота, придружен от жителите на града, които носели палмови клонки.
