В поредния епизод на рубриката на Дарик „Нещо за четене” Сашо Серафимов представи поета Добромир Тонев. „Възхищавам се от неговата поезия, пристрастен съм към нея, той беше един много талантлив автор”, заяви Серафимов. Той е бил особено впечатлен от стихотворението „Теза”, което представлява четиристишие с особено силно внушение:
„След тебе злото диша като хрътка,
доброто е обществена понятие.
Разтвориш ли ръцете за прегръдка
Ти вече си удобен за разпятие.”
Добромир Тонев е роден в Ямбол на 15.10.1955 г. Завършва средно образование в родния си град и българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски" през 1979 г. Участва в студентския литературен клуб "Гео Милев". Повече от двадесет години е редактор в ДИ "Христо Г. Данов" - Пловдив.
Първата му стихосбирка "Белег от подкова" (1979) е посрещната възторжено от читателите и критиката, отличена е с национална награда за дебют, поетът е приет в СБП. Утвърждава се като самобитен лирик чрез стихосбирките "Нежна машина" (1984) - награда на СБП за поезия, "Свиждане със светлината" (1990), "Арго" (1994) - награда "Пловдив". Поезията му е превеждана на руски, полски, унгарски, английски, италиански, испански, немски език. Номиниран е в европейския конкурс за поезия - Рим, 1996.
Последните му творчески изяви са свързани с хумора и сатирата: "Под седлото на Пегаса" (1998) - поетически шаржове на известни пловдивчани, "Крахът на един кокошарник" (2000) - хумористична новела, "Голямата лудница" (2002) - лирически злободневки, издадени посмъртно. Посмъртно излиза и книгата с фрагменти "Обратната страна на иконата" (2001).
Ръководи литературен клуб "Гео Милев", основава и ръководи Националната младежка поетична академия в Пловдив, днес носеща неговото име. Умира на 24.03.2001 г. в гр. Пловдив /liternet.bg/.
Литературният критик Владимир Янев казва за поета: „В зрелите стихове на Тонев неудовлетворението, съмнението, отчаянието са тласъците на трескавото прескачане на оградата между Днес и Вчера, Лъжа и Истина, Смърт и Живот. Тази разпънатост между Отсам и Отвъд конкретизира в различни варианти идейно-емоционалния концепт на лирическото внушение: животът е болезнено противоречив, антиномиите на духа - неразрешими. Подобно внушение не е декламативно поднесено - това се вижда в оксиморонната структурираност на поетическия изказ: тук взаимоизключващите се, враждуващи помежду си, но предполагащите и предизвикващите се представи и образи са в основата на пресъздаването на динамичния и силно разколебан в своите граници свят.”
Чуйте още за Добромир Тонев в прикачения файл:
