Сдружението на писателите в Добрич кани на 20-годишнината на изданието „Антимовски хан”. Честването ще бъде в Дом-паметник „Йордан Йовков“ на 9 юни (петък) от 18.00 ч. Вечерта е под наслов „Антимовски хан и приятели - 20 години заедно“ и ще включва литературни и музикални изпълнения, с гости и от страната.
Изданието съществува от 1997 г., като първата подкрепа му дава бизнес дамата Ваня Янкова. До 2009 г. „Антимовски хан“ излиза като вестник - ежемесечник, след което става списание с периодика четири книжки годишно, каквото е до днес.
От Сдружението и редколегията казват: „Загледани в блясъка на великите произведения, вдъхновени и незнаещи, но опиянени от идеята си, ние се носехме през социокултурните пространства на обществото – гневни и възхитени, че и по нашата добруджанска земя, след големите – Йордан Йовков, Йвайло Петров, Дора Габе, ще се навържем и ние на опашката, за да продължим делото на дядо Павел Атанасов /1867-1960/, Любен Станчев /1904-1945/, Христо П. Капитанов /1903-1971/, Яни Калиакренски /1898-1944/, Печо Господинов /1902-1945/, Йордан Дачев /1923-2009/ по пътеката на литературното списание „Поле“ /1927/.
В нашия Хан гостуваха много автори от близки и далечни градове и страни. Публикувахме техните произведения, създадохме много литературни приятелства. Имаше и време, когато Ханските врати се затваряха, защото пътищата на парите не минаваха от там, но вече отъркаляли се в литературните прахоляци, не се отказвахме. Вървяхме по пътищата на нашата земя и се виждахме уголемени да крачим из зелените поляни на литературата, виждахме се смалени и незнаещи пред невидимите пространства, които усещахме. Откривахме отдавна изпасани литературни ливади, но и откривахме нови ручейчета. Спирахме да пием и жаждата си да утолим, докато се натрупаха годините. Стигнахме ли далеч, или се въртяхме в кръг ще каже времето. Днес само искаме да ви кажем, че сме тук, в хана на Йовков и нашата история продължава“.
Изданието съществува от 1997 г., като първата подкрепа му дава бизнес дамата Ваня Янкова. До 2009 г. „Антимовски хан“ излиза като вестник - ежемесечник, след което става списание с периодика четири книжки годишно, каквото е до днес.
От Сдружението и редколегията казват: „Загледани в блясъка на великите произведения, вдъхновени и незнаещи, но опиянени от идеята си, ние се носехме през социокултурните пространства на обществото – гневни и възхитени, че и по нашата добруджанска земя, след големите – Йордан Йовков, Йвайло Петров, Дора Габе, ще се навържем и ние на опашката, за да продължим делото на дядо Павел Атанасов /1867-1960/, Любен Станчев /1904-1945/, Христо П. Капитанов /1903-1971/, Яни Калиакренски /1898-1944/, Печо Господинов /1902-1945/, Йордан Дачев /1923-2009/ по пътеката на литературното списание „Поле“ /1927/.
В нашия Хан гостуваха много автори от близки и далечни градове и страни. Публикувахме техните произведения, създадохме много литературни приятелства. Имаше и време, когато Ханските врати се затваряха, защото пътищата на парите не минаваха от там, но вече отъркаляли се в литературните прахоляци, не се отказвахме. Вървяхме по пътищата на нашата земя и се виждахме уголемени да крачим из зелените поляни на литературата, виждахме се смалени и незнаещи пред невидимите пространства, които усещахме. Откривахме отдавна изпасани литературни ливади, но и откривахме нови ручейчета. Спирахме да пием и жаждата си да утолим, докато се натрупаха годините. Стигнахме ли далеч, или се въртяхме в кръг ще каже времето. Днес само искаме да ви кажем, че сме тук, в хана на Йовков и нашата история продължава“.
