Изложба на Сидония Атанасова /1909 – 1994/ – уважавано име в българската графика, ще бъде открита на 15 февруари от 17.30 часа в добричката Художествена галерия. Колекцията от 51 гравюри на дърво е от фонда на галерия „Илия Бешков” – Плевен. Тя представя творчеството на художничката от 1937 г. до 1988 г., създавано с впечатляващата любов към родната история и пейзаж.
Поднесена по един съвременен начин, изложбата е почит и признателност към творчеството на вглъбената и търпелива работа на художничката, последователка на възрожденската техника - гравюра на дърво.
Ето какво казва проф. Марин Добрев за нея: „Сидония Атанасова е едно от най-големите имена в българската графика, а когато говорим за техника гравюра на дърво има три имена - Васил Захариев - техният учител, Веселин Стайков и Сидония Атанасова. Тъй че в цялата история на българската графика това са трите имена, които дават всички възможни вариации и неподозирани в някои случаи възможности на гравюрата, която е една от най-трудните техники...”
Сидония Атанасова е родена на 21 март 1909 г. във Враца, в семейството на генерал лейтенант Илия Атанасов и учителката Райна Атанасова. През 1911 г. семейството се премества в Белоградчик. По-късно тя споделя, че пребиваването й в ранно детство в този град е спомогнало „за оформяне на по-живо въображение с неговата околност и причудлива скална природа”.
1936 година бележи началото на присъствието на Сидония Атанасова в националния художествен живот.
Скромно отбелязва участието си в XII и XIII-та изложба на Дружеството на независимите художници 1936 и 1937 г. „с две творби”, като допълва: „И във всички национални художествени изложби без пропуск в гр. София от 1937 г. до 1981 г. с две-три дърворезби...” И като обобщение на творческия си път, Сидония Атанасова завършва: „В творчеството си съм се старала да не се влияя нито от наши, нито от чужди художници, а да си създам свой собствен стил”.
Поднесена по един съвременен начин, изложбата е почит и признателност към творчеството на вглъбената и търпелива работа на художничката, последователка на възрожденската техника - гравюра на дърво.
Ето какво казва проф. Марин Добрев за нея: „Сидония Атанасова е едно от най-големите имена в българската графика, а когато говорим за техника гравюра на дърво има три имена - Васил Захариев - техният учител, Веселин Стайков и Сидония Атанасова. Тъй че в цялата история на българската графика това са трите имена, които дават всички възможни вариации и неподозирани в някои случаи възможности на гравюрата, която е една от най-трудните техники...”
Сидония Атанасова е родена на 21 март 1909 г. във Враца, в семейството на генерал лейтенант Илия Атанасов и учителката Райна Атанасова. През 1911 г. семейството се премества в Белоградчик. По-късно тя споделя, че пребиваването й в ранно детство в този град е спомогнало „за оформяне на по-живо въображение с неговата околност и причудлива скална природа”.
1936 година бележи началото на присъствието на Сидония Атанасова в националния художествен живот.
Скромно отбелязва участието си в XII и XIII-та изложба на Дружеството на независимите художници 1936 и 1937 г. „с две творби”, като допълва: „И във всички национални художествени изложби без пропуск в гр. София от 1937 г. до 1981 г. с две-три дърворезби...” И като обобщение на творческия си път, Сидония Атанасова завършва: „В творчеството си съм се старала да не се влияя нито от наши, нито от чужди художници, а да си създам свой собствен стил”.
