1558 г. испански мореплаватели донасят в Европа тютюна за пушене.
Родина на тютюна е Американският континент, където от незапомнени времена бил използван от индианците за лечебни и религиозни цели. Европейците, които за първи път стъпили на Южноамериканския бряг, се учудили много като забелязали индианците да изпускат дим от завит на тръбичка лист, който държали в устата си. Както се оказало по-късно това били листа на тютюн. Освен за пушене, идианците използвали листата на необичайното растение за лекуване на рани, както и за дъвчене, което помагало при зъбобол.
Първите европейци, познали този навик, били моряците на Христофор Колумб, които участвали в знаменитата експедиция през Атлантическия океан в 1492 . Чрез експедицията на великия мореплавател тютюневото растение попаднало в Европа, където за кратко време добило изключителна популярност.
Пушенето в Европа се разпространило до голяма степен благодарение на Катерина Медичи. Тя започнала да използва тютюневи листа, за да намали главоболието си и скоро навикът да си вдъхва от тази билка бил възприет от целия двор.
За проникването на тютюна в Европа спомага монахът Роман Пане, който съпровожда втората експедиция на Колумб в Америка като мисионер. Той донася в Испания тютюневи семена и започва да отглежда растението като декоративно. През 1496 г. в Испания се появяват първите тютюневи насаждения, през 1559 г. те се разпространяват в Португалия и във Франция.
Френският посланик в Португалия Жан Никот сериозно се увлякъл по приписваните на тютюна лечебни свойства. През 1560 г. дори се осмелил да препоръча магическото растение и на кралица Екатерина Медичи, която често страдала от пристъпи на главоболие. Вероятно запарките от отвъдокеанското чудо помогнали и на коронованата особа, тъй като по височайше разпореждане растението започнало да се отглежда и в кралските градини.
Наред с възхвалата и еуфорията, които тютюнът предизвикал в Европа, все по-често започнали да се чуват и противни мнения за неговите свойства. Още през 1622 г. в своя труд „Табакология” лекарят Ниандер предупреждавал за вредното влияние на тютюна върху дейността на мозъка. Любопитен факт е, че през 1624 г. Папа Урбан VІІІ анатемосал пушачите на тютюн. А руският цар Михаил Романов издал заповед пушачите да получават телесно наказание 60 тояги и ако не се поправят, да им се отреже носът.
1792 г. революционното правителство във Франция затваря Сорбоната и всички теологически факултети в страната.
Първият университет във Франция е основан през 1257 г. по идея на Робер дьо Сорбон. Като кралски изповедник и личност с високо обществено положение, известен със своята щедрост, той успява да привлече най-големите умове на своето време, с което поставя началото на една най-престижните образователни институции в Европа.
Сред основните поддръжници на университета бил и кардинал Ришельо, който на свои разноски построява ново крило, в замяна на което единствено на него е оказана честта да бъде погребан в църквата на университета.
Френската революция, продължила от 1789 до 1799 г., довела до мащабни политически и социални промени. Важно нейно следствие е премахваето на абсолютната монархия и, след кратко републиканско управление, установяването на предвожданата от Наполеон Бонапарт империя.
През първия етап от Френската революция (1789-1792 г.) се премахват феодалните привилегии и църковния десятък.
През август 1789 г. се създава Декларацията за правата на човека и гражданина, а през 1791 г. се гласува и приема конституция. С издаването й, Франция става конституционна монархия. Според Конституцията, кралят може да налага вето над законите и да сформира правителство. Създава се и свободен съд - според идеите на Монтескьо за разделение на властите и на Русо за превъзходство на законодателната власт и държава, в която суверен е народът.
През юли 1790 г. Националното събрание завършва църковната реформа. Във всички 83 департамента на страната са назначени епископи; служителите на църквата започват да получават заплата от държавата. Националното събрание изисква от свещениците да се кълнат във вярност не към римския папа, а към френската държава. На тази крачка се решават едва половината свещеници и само 7 епископа. В отговор, папата осъжда френската революция, реформите на Националното събрание и особено силно „Декларацията за правата на човека и гражданина”.
По време на Френската революция, френското общество претърпява дълбока промяна, при която феодалните, аристократски и църковни привилегии са отменени под натиска на леви политически групи, масите по улиците и селяните. Старите идеи за традиция и йерархия - свързани с монархията, аристокрацията и религиозните власти - за заменени с идеалите на Просвещението: равенство, гражданство и неотменими, естествени права.
Днес Сорбоната е също седалище на Ректората на Парижката академия - структура, обединяваща парижките университети, и на Канцеларията на парижките университети - служба на Министерството на висшето образование.
1867 г. се играе финалът на първият организиран турнир по футбол Йодан Къп в Шефилд, Англия. Собственикът на местен театър Томас Йодан огранизира състезанието и спонсорира изработването на трофея.
Финалът се играе на стадион „Брамал Лейн”. Срещата се изиграва по правилата на Шефилд и след нулево равенство в редовното време се използва т.нар. „руж”, т.e. за гол се приема всеки неуспешен удар към тогава 4-ярдовата врата, който обаче би влязъл във вратата, ако тя беше 8-ярдова. Отборът на „Халъм” побеждава „Норфолк” с два „ружа” на един.
Впоследствие купата изчезва. Няма информация за нея до 1997 г., когато шотландски колекционер на антики се свързва с ФК „Халам”, за да каже, че купата е негово притежание.
1946 г. Уинстън Чърчил произнася реч в университета на американския град Фултън. Речта му бележи линията на разрив в състава на антихитлеристката коалиция, удържала победа през Втората световна война над нацистка Германия, и поставя началото на курса на т.нар. „студена война”.
1946 г. е една от тъжните години в живота на Чърчил. През май 1945 г. той е победител в най-голямата война и човек, решаващ съдбата на народите. През юли обаче консерваторите губят изборите и той става само шеф на опозицията. Една от прочутите му фрази е „Неблагодарността към великите хора е характерна черта на силните народи”.
Липсата на поле за изява на кипящата му енергия и принудителното смиряване на безмерните му амбиции го гнетят. Дори и здравето му се влошава и той приема поканата на своя стар приятел полк. Кларк да отдъхне за няколко седмици във Флорида.
Това пътешествие е и удобният случай за Труман да го заведе в Уестминстърския колеж, където самиятто е учил. Неопитният американски президент очаква от военния лидер и по-остри формулировки по отношение на довчерашния руски съюзник. Самият той не смее да ги произнесе, защото се опасява от негативна реакция на общественото мнение.
Самият Чърчил определя речта си във Фултън като най-важната в политическата си биография. Тя се превръща в повратен момент в историята въпреки, че е произнесена не от действащ, а от бивш премиер. Пред студентите в Уестминстърския колеж той обявява, че Европа е разделена от „желязна завеса”, на изток от която се налага съветската система.
В присъствието на Труман бившият министър-председател призовава Запада към единство срещу съветската заплаха, срещу сянката, спуснала се върху добре осветената от победата във войната сцена.
„От Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика върху континента се спусна „желязна завеса”. Зад тази линия се намират всички столици на старите държави в Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща. Белград, Букурещ и София, всичките тези знаменити градове се намират в съветската сфера, подложени са не само на съветско влияние, но и на все по-пълен контрол от Москва. Комунистическите партии, които бяха твърде слаби във всичките тези държави от Източна Европа, получиха превъзходство и власт, която много повишава тяхното значение, и те навсякъде се стремят да упражняват тоталитарен контрол. Почти навсякъде се налагат полицейски режими и, с изключение на Чехословакия, там няма „истинска демокрация”, заявява тогава Чърчил.
Любопитен факт е, че терминът „желязна завеса” е моментно хрумване на Чърчил. Цитираният абзац не е присъствал в предварителния вариант на речта, който е бил раздаден на репортерите и на президента Труман. Параграфът с „желязната завеса” влиза в оборот, след като стенографи и репортери сравняват записките си и изчакват изчистването на аудиозаписа от паразитни шумове. По-късно Чърчил лично редактира окончателния текст. Той се е отказал от телевизионна транслация, „за да не разваля събитието с технически експерименти”.
Всъщност основната идея на речта е за „братски съюз на англоговорящия свят” срещу комунистическото настъпление. При произнасянето Чърчил импровизирано добавя, че „безопасността изисква нов съюз в Европа, от който нито една нация не може да бъде изключена завинаги”.
Любопитен факт е, че само седмица след речта на Чърчил, Сталин дава интервю в „Правда”, където сравнява довчерашния си военен съратник с Хитлер. През 1990 г. Роналд Рейгън обявява, че „от тази реч се е родил съвременният Запад”.
Въпреки силния медиен отзвук речта във Фултън изпреварва развитието на събитията. Британското правителство спешно се дистанцира от думите на видния опозиционер. Същото прави и Държавният департамент на САЩ. Но по-нататъшният ход на историята показа силата на анализа на Чърчил.
Навлизането на наименованието „студена война” в политическата реторика обикновено се приписва на американския финансист и политик Бърнард Барух, който в своя реч по време на обсъждането на доктрината „Труман” на 16 април 1947 г. казва така: „Нека не се заблуждаваме - днес ние сме в състояние на студена война”. Журналистът Уолтър Липман дава на термина широка популярност със своята книга „Студена война” (1947 г.).
1982 г. съветският космически апарат „Венера 14” достига повърхността на Венера.Автоматичният космически апарат е изстрелян от СССР на 4 ноември 1980 г. в 5.31 ч. (стандартно време) с цел изследване на Венера. Модулът навлиза в атмосферата на планетата на 5 март 1981 г. и каца на повърхността в 5.17 ч. в близост до издигната област, наречена регион Феба.
Спускаемият модул е херметично изолиран. Налични са топлинен щит и три основни парашута, намаляващи скоростта на апарата от орбитална до свободно падане. В долната част е монтиран пръстен, поглъщащ енергията на удара с повърхността на планетата. Във вътрешността се намира охладителна система, поддържаща работна температура за нормална работа на инструментите и комуникационната система. В горната част е монтирана спираловидна антена.
Данните от спускаемия модул се предават към орбиталния модул на орбита около Венера, който ги ретранслира към Земята. Проведените измервания включват химичен и изотопен анализ на газовете в атмосферата на Венера, профили на осветеността и установяване на наличността на светкавици. Оборудването включва и камери, рентгенов флуоресцентен спектрометър, сонда за повърхностен материал, уред за установяване на механичните свойства на повърхността и сеизмометър.
Снимките на повърхността разкриват плоски скални плочи и тъмен фин материал. С помощта на механичната сонда част от този материал е анализиран спектрографски във вътрешността на апарата, разкривайки скали подобни на океански базалт.
Апаратът функционира в продължение на 127 минути, въпреки че са предивидени около 32.
1998 г. НАСА съобщава, че космическата сонда „Клементин”, обикаляща около Луната, е открила достатъчно вода за поддържане на човешка колония.Орбиталният апарат излита на 25 януари 1994 г.
След месец той достига лунна орбита и започва подробно картографиране на лунната повърхност. Лазерът на борда позволява измерването на разстоянието от космическия кораб до специфични региони. Това помогна за съставянето на релефна карта на Луната.
Чрез радиовълни от повърхността на Луната уще през 1994 г. „Клементин” установява наличието на вода. На 7 януари 1998 г. излита още един апарат на НАСА - „Лунар Проспектор”. Основната задача на мисията е да търси вода под формата на лед около полюсите.
Често коментиран факт е обаче, че до 2006 г. учените упорито подценяват количеството на водата на Луната. Едва през октомври 2009 г. учени от НАСА решиха да потърсят вода на Луната, изпращайки две сонди на 230 000 мили, които да се разбият в лунната повърхност - и то не един път, а два пъти.
НАСА доказа наличието на воден лед и начерта неравното му разпространение в регионите на Луната, които са в постоянна сянка. Когато сондите се разбиха на Луната, те вдигнаха стълбове отломки, които се разпростряха на 10 мили над лунната повърхност. Тези отломки, според НАСА, не са „виждали” директна слънчева светлина от милиарди години. След попадането на отломките в Космоса, инструментите на НАСА анализираха техния състав.
Откриването на почти чисти водни ледени гранули в отломките означава, че водният лед е попаднал по някакъв начин на Луната в миналото, или химически процес е довел до акумулирането на лед в големи количества. Разнообразието и изобилието на някои бързоизпаряващи се материали в стълбовете предполага различни източници като комети и астероиди, както и активен воден цикъл в сенките на Луната.
През 2018 г. НАСА планира да изпрати на Луната космическа сонда, оборудвана с необходимите инструменти, за да открива водород и водни пари. Учените се надяват тя да им позволи да осигурят достатъчно количество питейна вода от повърхността на планетата. Втори проект на НАСА пък предвижда през 2020 г. да бъде изпратен нов космически кораб до Марс, който ще извлича въглероден диоксид от атмосферата, а след това ще го трансформира кислород.
2000 г. британски учени извършват първото клониране на свиня. Учените от единбургския институт Розлин представиха първото прасе, родено след модифицирано ДНК, месеци след появата му, тъй като не били сигурни дали опитът им ще бъде успешен.
Любопитен факт е, че в същия институт беше „зачената” и овцата Доли, първият бозайник, клониран успешно от възрастни клетки.
Животното, наречено „Прасе-26”, било създадено като „генетична корекция”, което според изследванията е от най-простите и ефективни методи за клониране. Методът, с който учените са успели да постигнат успех, включва премахване на редица звена от генетичния код и замяната им с код на други, по-силни видове. Тази технология се характеризира с това, че за първи път в тях е въведена нова среда, която не изисква използването на антибиотици за обработката на гени.
2003 г. на Марс е открито замръзнало езеро. Изводът е направен след изследване на снимки на повърхността на Марс в района Елизиум. Снимките са направени със стереокамерата на европейския орбитален апарат „Марс Експрес”. На фотосите се виждат дълги платообразни участъци, подобни на огромните ледени полярни полета на Земята.
Специалистите, ръководени от Джон Мъри, изследват област, която се намира на 5 градуса северно от екватора на Червената планета. Релефът на Елизиум се различава от релефа на намиращите се около него райони. Според учените, необичайният за тази част на планетата релеф е получен вследствие голямо наводнение, което се случва преди около 5 милиона години по неизвестна причина. След като залива Елизиум, водата замръзва и през последвалите милиони години се покрива с прах и вулканична пепел.
Леденото море е с размери 800 на 900 км и се намира на 45 м дълбочина.
Любопитен факт е, че на Марс не може да съществува лед на открито. Поради ниското атмосферно налягане ледът се изпарява бързо. Учените обаче смятат, че лед може да се съхрани под покривка от прах и пепел с дебелина само няколко сантиметра.
Теорията намира покрепа и сред група холандски учени, които също предполагат, че под повърхността на планетата Марс могат да бъдат открити замръзнали езера. Специалистите са анализирали необичайния релеф на кратера Хаос Арам на Марс. Според тях под повърхността му е имало ледено езеро. А когато то се е стопило, е настъпила катастрофа. На дъното на кратера са паднали покриващите езерото наноси, а от кратера се е изляла четири пъти повече вода, отколкото се съдържа в езерото Байкал.
Езерата под повърхността на Червената планета показват, че превръщането на Марс в студена планета е станало бързо, твърдят още изследователите. А според теориите им в тях може да са се запазили условия за съществуване на живот, скрит от мощните ултравиолетови лъчи на повърхността на планетата.
В България:
1927 г. започва да излиза вестник „Работническо дело”. Вестникът е приемник на „Работнически вестник”, основан през 1897 г. Първоначално се отпечатва като седмичник.
Вестникът, с лява насоченост, е забранен след Деветнайсетомайския преврат, а от 1935 до 9 септември 1944 г. излиза нелегално. След 9 септември изданието активно поддържа властта на БКП и става нейна основна пропагандна трибуна. При комунистическия режим публикациите в него се оценяват като „истина от последна инстанция”.
На страниците на „Работническо дело“ е публикувано възванието на Георги Димитров за създаване на Отечествен фронт (ОФ) и платформата на самия Отечествен фронт .
През 1990 г. се преименува на вестник „Дума”.
1960 г. започва излъчването на телевизионната рубрика „Лека нощ, деца”. И днес „Сънчо” се излъчва всеки делничен ден в 19.50 ч. преди началото на „По света и у нас”. Рубриката не е в ефир единствено в периода 2003-2004 г., но е възстановена.
Главни герои на разказите на „Сънчо” през годините са били Кума Лиса, Зайо Байо, баба Меца, Кумчо Вълчо, Педя човек, Гинко-Пружинко, Макс и Мориц и много други български и чуждестранни приказни герои.
Песента към „Лека нощ, деца” е написана от композитора Петър Ступел и е по текст на Димитър Спасов. Изпълнена е от от певицата Лина Бояджиева.
„Приказките на Педя човек - лакът брада” е най-популярната българска поредица в рубриката. Поколения българи са израснали с героите и гласа на Слава Рачева, създателката на Педя човек. Най-популярното чуждестранно филмче, излъчвано в рубриката пък, е „Банани с пижами”.
