Всичко зависи от това какви сортове са използвани от зърнопроизводителите и каква технология е приложена.
Над половината от засетите с есенници площи в Добричка област са в много добро и отлично състояние, информира за Дарик проф.Иван Киряков – директор на Добруджанския земеделски институт. Той подчерта, че всичко зависи от това какви сортове са използвани от зърнопроизводителите и каква технология е приложена.
„Есенници обаче, които са засети много по-рано, използвани са чужди сортове, с високи сеитбени норми и високо торене са много напред във вегетацията, имат буен растеж и в много от полетата има полегнали пшеници. Трудно е да се прогнозира какво точно ще се случи с тях” – коментира проф. Киряков. Според него проблемът идва от там, че българската земеделска наука се занимава основно с климатичните условия, които предполагат определена технология, а през последните години земеделските производители са започнали да вкарват чужда селекция, която би следвало да бъде отглеждана при съвсем други технологии, които не са подходящи за нашите условия. „Много от зърнопроизводителите започнаха да стават експериментатори. А при един експеримент е важно как ще обобщиш данните, как ще разчетеш резултатите, ще намериш ли връзка между климатичните условия и изискванията на дадената култура и каква е целта от провеждането на експеримента?” – подчерта професорът.
Той информира още, че когато агротехниците от Добруджанския земеделски институт решат да публикуват в международни или български списания би трябвало минимум три години да провеждат изследвания без промяна на параметрите на самите опити. „Малко или много научните работници също носим вина. През последните 15-20 години ние правим всичко възможно да оцелеем, непрекъснато се оплакваме че нямаме средства, което е факт,но проблемът е в това, че се къса връзката между нас и зърнопрозводителите и последните предпочитат съветите на дистрибуторите на семена и торове пред нашите” – коментира още директорът на ДЗИ – Ген.Тошево.
Според професора климатичните условия са коренно различни от предходни години. Той подчерта, че не помни толкова топла есен и толкова безснежна зима за Добруджа. Надеждите на научните работници са пролетта да е дъждовна и не много топла, въпреки че дойде много по-рано, за да се съхранят посевите.
„Ние трябва да се нагаждаме към климатичните условия, а не климатът към нас” – категоричен бе проф.Иван Киряков. Той информира, че екипът на ДЗИ създава сортове, които могат да се нагаждат към променливите климатични условия. Тази година ДЗИ вече има признат един нов сорт пшеница – „Никодим” и нов хибрид слънчоглед „Линдзи”. „Надяваме се, че зърнопроизводителите много скоро ще оценят българската селекция и най-малкото ще я поставят на еднакво добро ниво с чуждата” – не скри очакванията си проф.Киряков.
