На 27 януари в 12.00 ч. община Добрич организира поклонение и полагане на цветя на паметника на ген. л-т Цимерман по повод освобождението на града от османско владичество. Участие в церемонията ще вземе за четвърта поредна година Национално дружество „Традиция" – Регионален клон „46-и пехотен Добрички полк"- Добрич. Гост на тържествата ще бъде вице-консулът на Генералното консулство на Русия във Варна Галина Петровская.
За гражданите, които желаят да се включат в поклонението, е осигурен автобус, който ще тръгне в 11.30 часа от Младежкия център.
Град Добрич добива своята свобода по време на третия етап на руско-турската война от 1877-1878 г., който започва след падането на Плевен и се характеризира с всеобщо настъпление на руската армия. По това време Долнодунавският отряд на ген. Аполон Ернестович Цимерман получава заповед да прекъсне връзката между Варна, Шумен и Разград и да се присъедини към войските на ген. Делингсхаузен, които настъпват към Бургас. Настъплението на отряда започва на 17 януари 1878 г. Разпределени в три колони, частите на ген. Цимерман се насочват към тогавашния Хаджиоглу Пазарджик, чиято отбрана е засилена през последните месеци. Според източниците, в града са разположени 15-хилядна редовна турска армия, 42 оръдия и 2-хилядна нередовна башибозушка войска, а Добрич и селищата в близост до него са обиколени с двойни траншеи и батареи. Руският отряд наброява 23 000 човека. Разполагайки с тези данни, ген. Цимерман решава да прекъсне телеграфните връзки с Варна и Шумен и да подложи града на обсада. На 26 януари към варненския път е изпратена обходна колона начело с генералите Манзей и Жуков. За да възстановят позициите си, около 10 часа преди обед турските части излизат извън укрепленията си и се насочват към днешните села Паскалево и Царевец, като нападат десния фланг на руските войски, командван от ген. Нилсон. Чувайки канонадата на започналия вече бой, колоната на ген. Манзей се връща обратно и при с. Победа атакува неприятелските позиции. Това решава изхода от битката и принуждава турците отново да отстъпят. През нощта, за да заблудят своя противник, турско-египетските войски наклаждат множество огньове, подпалват двете български църкви и изоставяйки тежко ранените си бойци и всички свои боеприпаси, напускат града.
На 27 януари руските войски влизат в Добрич. В дневника на 16-ти Донски казашки полк четем: „Цялото население на града с радост посрещна руската войска… Ако градът не беше се предал доброволно, вероятно за нас би станал друг Плевен…”. Година след Освобождението на Добрич от турско робство в града ни е издигнат Паметник на победата. Инициативата е на руския император. Тя предвижда, военното министерство да постави такива паметни знаци на всички места в България, където са станали най-кръвопролитните сражения. Автор на проекта е арх. Вокар, а монументите са издържани в стила на тогавашните руски военни паметници. До 1891 г. в България са издигнати общо 12 еднотипни паметника в градовете Добрич, Свищов, Никопол, Русе, Плевен и Пловдив.
Паметният знак в Добрич увековечава подвига на воините от Долнодунавския отряд на ген. Цимерман, който включва Московски, Бутирски, Тарутински и Тилски пехотни полкове, Кинбурски, Хусарски и Белоруски конни полкове, 15-ти, 16-ти, 17-ти и 18-ти казашки полкове, 17-ти и 18-ти артилерийски бригади, 4-ти, 11-ти, 16-ти и 17-ти Донски казашки конно-артилерийски батареи и рота от 5-ти сапьорски батальон.
