На 17 декември православната църква почита паметта на Свети пророк Даниил и тримата му другари - Анания, Азария и Мисаил. Те живеели във времето на халдейския цар Навуходоносор, който превзел Йерусалим, разрушил храма, построен от Соломон, отнесъл във Вавилон всички скъпи съдове и откарал в плен множество юдеи. Царят избрал най-умните и красиви младежи, които предназначил да му служат, и заповядал да ги учат на разни науки. На много изкушения били подложени, но четиримата момци Даниил, Ананий, Азарий и Мисаил не забравили своя Бог и закон, молели се усърдно и се хранели само с хляб и овощия, като се отказвали от храната, която царят заповядал да им дават на неговата трапеза.
Веднъж цар Навуходоносор видял сън, който твърде много го смутил. Той повикал при себе си халдейските учени мъже и сънотълкуватели, като искал от тях да му разкажат съня, който видял, и да му обяснят значението му. Никой не могъл да стори това. Даниил с тримата си другари помолил царя да му даде няколко дни срок и, твърдо надявайки се на Бога, молел Го да му открие тайната. Бог чул молитвата. Сънят предсказал падането на много царства и началото на вечното царство, което имало да се открие след дохождането на Иисуса Христа - царството на Христовата истина и благодат. Даниил обяснил съновидението на цар Навуходоносор и царят, удивен от неговата мъдрост, му поверил една от най-важните длъжности в държавата - началството над всички вавилонски мъдреци. По ходатайството на Даниил и неговите другари получили високи държавни длъжности.
По-късно персийци завзели Вавилон и Даниил служил на техния цар Дарий, като бил на голяма почит. Царят му поверил управлението на една трета част от своята държава. Това възбудило завист у велможите и те прибягнали до хитрост, за да го погубят. Като знаели как свято Даниил пази вярата на бащите си, те уговорили царя да издаде следната заповед: "Който през следващите тридесет дена се моли на който и да е бог или на човек, освен на царя, да го хвърлят в лъвовата яма!" Даниил по свой обичай продължавал три пъти на ден да се моли пред отворения прозорец на стаята си, обърнат към Йерусалим. Велможите не се забавили да донесат за това на царя, като искали изпълнението на присъдата. Царят съжалявал за своята повеля, понеже обичал Даниил, но не могъл да отмени заповедта. Даниил бил хвърлен в лъвската яма и входът в ямата бил запечатан с печат. Лъвовете не докоснали Даниил, Зарадваният цар заповядал да изведат Даниил из ямата и хвърлил там враговете му, които веднага били разкъсани от лъвовете. След това Дарий издал следния закон: "От мене се повеля издава, във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Данииловия Бог, защото Той е Бог жив и Неговото царство е несъкрушимо, и Неговото владичество е безкрайно. Той избавя и спасява, върши чудеса и личби по небе и земя. Той избави Даниил от силата на лъвовете".
Даниил проживял до дълбока старост и се удостоил с чудни откровения от Господа, които са записани в неговата пророческа книга. В пророчески видения му били открити съдбините на народите и царствата, времето на Спасителевото идване и съдбата, която ще постигне Йерусалим. Това му било възвестено чрез архангел Гавриил, който му се явил, когато Даниил със съкрушено сърце молел Господа да се умилостиви над израилския народ. Гавриил и му възвестил за възобновяването на храма и за времето на идването и самата смърт на Месия. Вдъхновен от Бога, Даниил в пророчествата си говори също така за Второто пришествие и за Страшния съд Господен.
