Християните честват днес Петдесетница. В Стария завет петдесет дни след излизането на евреите от Египет на Синайската планина Господ дава законите на Мойсей. В Новия завет на Петдесетница, петдесет дни след Великден, Божият дух слиза при апостолите и ги дарява с вяра и истина. Събитието е описано като явяване на огнени езици, на които седнали дванайсетте апостоли, при което се изпълнили със Светия дух и придобили умение да говорят красиво и да ползват много езици.
Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.
Празникът се нарича Света Троица - символ на световната хармония, представена от Бог отец (безкрайното първоначало), Бог син (абсолютната истина) и Светия дух (животворящото начало). В иконографията Свети дух най-често се изобразява като гълъб.
Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, чрез който ни се дарява всяка мъдрост и който е източникът на живота. На Свети Дух се раздава за душите и за „Бог да прости". Обичаят да се коленичи върху орехова шума е свързан с посредническата роля на ореха като световно дърво. Украсяват се гробовете и къщите със свежи цветя и зеленина. Денят се приема като цялостно обновление в природата, в основата на което е животворящият Дух.
За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празници. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет.
В понеделник, след Петдесетница, започва Русалската неделя, когато страшни души от отвъдното долитат. Те могат да сторят добро, да лекуват най-тежки болести. В тази седмица е добре жените да работят в градината, но само с ръце да плевят.
