Днес се навършват 12 години от трагичния инцидент през 2003 г., когато след самоубийствената атака с камион-бомба срещу базата ни в Кербала загинаха петима български военнослужещи, а други 27 души от контингента бяха тежко ранени.
Кървавият атентат отне живота на майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев, офицерски кандидат Антон Петров, офицерски кандидат Иван Инджов и офицерски кандидат Свилен Киров.
На 27 декември 2003 година, в 12:45 ч. местно време (11:45 ч. българско време) кола-цистерна се взривява в близост до оградата на район №1 (Индия), където е щабът на българския батальон. Тя пробива загражденията и се взривява в близост до оградата. Така причинява големи разрушения в лагера, където се намира щабът на нашия батальон. Разрушена е и сградата на щаба на батальона. Бойците от район "Индия" са евакуирани в друг район. Ранените - 27 военнослужещи, пък са евакуирани в Багдад, в полската дивизионна болница в Бабил и в медицинския пункт в българския батальон.
Анализът тогава показва, че около 12:45 ч., по сигнал от два поста в района на база "Индия" за явна заплаха за самоубийствен атентат с камион-бомба, северозападно от базата, караулът и групата за бързо реагиране откриват стрелба по движещия се камион.
"Въпреки успешните попадения и безжизненото състояние на лицата, намиращи се в кабината, камионът-цистерна продължава движението си по посока на сградата. По всяка вероятност цистерната е взривена дистанционно, като минута преди взрива базата е обстреляна допълнително с минохвъргачен огън и ръчна противотанкова гранатохвъргачка. В резултат на взрива и мощната ударна вълна се срутва оградната стена, както и почти всички стени от северната страна на база "Индия". След около 10 минути е извършен подобен атентат и в центъра на град Кербала, непосредствено пред сградата на Кметството и в близост до сградата на местната полиция. Петнадесет минути по-късно се извършва атентат и срещу Логистичната база на многонационалната бригада под полско командване", се казва още в анализа. Там е посочено, че при нападението българските военнослужещи са проявили висок професионализъм и хладнокръвие при неутрализиране на атаката и с действията си те са предотвратили по-големи загуби и разрушения.
След този ден пет български семейства не са същите, деца останаха сираци, родители не спират да взират поглед вратата да се отвори и техните деца да се приберат у дома.
В родното село Радовец на офицерски кандидат Иван Инжов никога няма да забравят трагичната гибел на техния съселянин. Площадът на селото носи неговото име, поставена е и паметна плоча в селския парк, където често хора от селото се спират да поднесат цветя и да се помолят за душата на Иван. За тях загиналите ни бойци са истински герой.
Изпращането на български военен контингент в състава на Многонационалните сили в Ирак беше регламентирано от Решение на 39-тото Народно събрание от 29 май 2003 г. за "разрешаване участието на Република България в четвъртата фаза на операцията в Ирак - "Стабилизиране и възстановяване", и изпращането и разполагането на пехотен батальон от Българската армия и на отделни военнослужещи на територията на Ирак под централното командване на САЩ и командването на Многонационалните сили. В изпълнение на това Решение, в продължение на две години в мисията на Многонационалните сили в Ирак участваха пет пехотни батальона, всеки от които в състав до 500 кадрови военнослужещи при шестмесечни ротации.
За целия период на участие в операцията в Ирак - от 22 август 2003 г. до края на 2008 година, България е участвала с 11 контингента с обща численост 3367 души. За издръжката, транспорта и оборудването на българските контингенти за периода на операцията в Ирак са изразходвани 155 343 000 лв. Жертвите, които дадохме в хода на операцията са 13.
