Рекордна численост на червеногуши гъски беше наблюдавана у нас преди началото на пролетната миграция на вида. В първите дни на март два екипа на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), извършващи наблюдения на гъските по Черноморското крайбрежие, успяха да преброят общо над 22 000 червеногуши гъски.
Тази численост на червеногушите гъски се равнява на почти 35-50% от световната популация на вида и е необичайно висока за това време от годината. Основната причина са необичайните за март снеговалежи и студения атмосферен фронт в целия западно- и северночерноморски регион, който е основно зимовище на червеногушата гъска.
„Ниските температури и голямата снежна покривка най-вероятно е изтласкала на юг голям брой птици точно в периода на подготовката им за обратния прелет към местата им за гнездене“– смятат наблюдаващите екипи.
„Страната ни и особено района на Приморска Добруджа имат ключово значение за опазването на червеногушата гъска в международен план, което още веднъж се потвърди при мониторинга на вида в началото на март“ – допълват те.
По-голямата част от червеногушите гъски – 17 106 индивида са наблюдавани основно в Езерецко езеро, което е част от Шабленски езерен комплекс. Това е най-голямата численост на червеногуши гъски в страната за това време от годината. Заедно с червеногушите гъски в района са установени и 18 284 големи белочели гъски.
По-същото време в южната част на Черноморското Крайбрежие в района на Атанасовско езеро край Бургас, екипът на БДЗП е наблюдавал други 5000 червеногуши гъски в смесено ято с над 20 000 големи белочели гъски, пасящи в обработваемите площи край солената лагуна.
В Шабленското езеро е наблюдавана и рекорда за последните години численост на малки нирци – 82 индивида. В Шабленския езерен комплекс и езерото Дуранкулак са установени и голям брой патици и потапници, например белооката потапница, както и различни видове дъждосвирци и чайки.
Мониторингът на влажните зони по Северното Черноморие и в района на Бургас се извършва по проект „Опазване на червеногушата гъска по прелетния ѝ път“, финансиран от програма LIFE на ЕС и изпълняван от Българско дружество за защита на птиците с още 10 партньора от Русия, Румъния, Украйна и Казахстан.
